Робърт МакКамън - Границата

получи нечленоразделен отговор и се обърна към момчето. - На радара няма нищо!

- Отворете очичките горе! Пригответе оръдията! - раздаваше команди по

комуникатора си Деримън - те с Уинслет току-що бяха слезли по стълбите. Точно зад

тях се движеха шестима униформени войници с шлемове и автомати. Те се

разгърнаха във формация ветрило. Прицелиха се във входа, който понесе още

няколко удара и накрая плочата се разпадна на назъбени парчета, а подът потрепери

и изстена като човек, който сънува кошмар.

- Какво е това? - обърна се Деримън към Итън. Очилата му бяха накривени, по

лицето му блестеше пот и гласът му бе изтънял от страх. - Знаеш ли какво е?

- Да - отвърна Итън. - Доскоро беше училищен автобус.

При следващия удар останките на напуканата каменна плоча рухнаха навътре.

През кълбата прах в гаража пропълзя огромен звяр. Беше почти със същия жълт

цвят като Номер 712, само че сега имаше в притурка и шарки в черно и червено. Итън

забеляза дълъг няколко фута червен рог от кост да стърчи от триъгълна глава с

провиснала челюст, пълна с лъскави, остри като бръсначи зъби. Във всеки от

върховете на триъгълника беше втъкнато по едно изпъкнало, пурпурно око.

Естественият таран беше покрит с увенчани с черно шипове, някои от които -

счупени от блъскането в камъка и с капеща от тях млечнобяла течност. Момчето

осъзна, че енергийният лъч е преобразил по този начин желязната клетка, която

войниците бяха заварили към предницата на автобуса в Денвър.

Номер 712 вече беше триок звяр, целият покрит е набръчкана плът и стегнати,

релефни мускули. Примъкна се в гаража на закривени абаносови нокти, които

оставяха резки в бетона. Тялото му беше дълго поне колкото самия автобус - към

четиридесет фута плюс още пет за тарана му. И в диаметър беше колкото автобуса, а

на хълбока му се виждаха черни квадратни петна, които сигурно представляваха

отпечатъци от прозорците.

Войниците и всички присъстващи в гаража зяпаха, вцепенени от ужас, а

съществото започна да се надига и двуострата му опашка шибаше насам-натам.

Главата и раменете му се удариха в тавана и счупиха някои от стъклените тръби на

лампите.

- Огън! - изкрещя Уинслет и с какофония от шум и ослепителни проблясъци

шестте автомата и всички други оръжия в помещението започнаха да разкъсват звяра

с куршуми.

Съществото се отдръпна и заразмахва нокти във въздуха. От пещероподобната му

уста под костения таран се разнесе писък, който се надигна до вой и продължи да

покачва честотата, докато не натроши прозорците на минивановете и не накара

всички в гаража да изтърват оръжията си и да затиснат ушите си с длани. Няколко от

войниците паднаха на колене. Итън също се принуди да прикрие ушите си - звукът

беше вцепеняващ, оръжие, способно да пречупи волята на всеки изправен пред

въздействието му човек. Когато секна, всички отново грабнаха оръжията и стрелбата

продължи, но двама от войниците и трима от агентите бяха паднали на пода и

лежаха замаяни.

- Огън! Огън! Огън! — крещеше Уинслет.

Дори на Итън гласът му се струваше приглушен, а ушите му още звънтяха от

звуковото оръжие на тварта.

От стотици дупки в плътта на звяра бликаше черна течност. Опашката му

замахна и метна единия миниван върху другите два. Изправено с лице към хората,

чудовището издаде повторен писък, който отново заби звукови остриета от болка в

главите и замая сетивата. Този път Деримън падна на колене и Уинслет се олюля

крачка назад, притиснал длани към ушите си. Джаксън се опита да продължи

стрелбата, но не успя - пистолетът падна от ръката му и той също рухна. Итън се

олюля, затиснал здраво уши и с чувството, че цялото му тяло е обвито от пронизващ

пламък. Дори в гърча на това мъчение му хрумна, че ултразвуковите писъци на

съществото не просто влияят на ума със силата и честотата си, а въздействат и на

участък от човешката нервна система, който отразява болка. Падна на колене и след

това се катурна на дясната си страна със сключени челюсти и здраво стиснати

клепачи. При все цялата мощ, която владееше, притисна колене към гърдите си и

тялото му се разтресе в агония, която го връхлиташе на отровни вълни.

* * *

Горе в стая 3А Дейв усети вибрация, долови я и мъжът с карабината, който беше

пратен там да го пази.

- Какво, по дяволите, беше това ? - попита той.

Все още пищеше аларма, включила се след отекналия преди няколко секунди