Робърт МакКамън - Границата

нищо на другите държави. Русия има собствена подобна програма, както и няколко

други държави с подходящи средства и късмет да се сдобият с извънземен кораб или

артефакт. Всичко това е най-зле пазената тайна на света, понеже не можем да

контролираме прелитанията и катастрофите.

Позволи ми да те попитам, докато мога, Итън: ако извънземните са били

способни да стигнат до нас с такива фантастични машини, защо понякога ги

разбиват? Вярно, в няколко случая са се намесили пилоти, достатъчно уплашени да

пуснат от упор ракета, без да дочакат съответните разрешения, но сме свидетели на

четири катастрофи, резултат от механична грешка. Защо става така?

- Сложните машини, независимо колко са високотехнологични, понякога се

развалят, без значение каква задвижваща система или интелект стоят зад тях. Това е

валидно за целия космос.

- Мили Боже - възкликна Деримън, сякаш едва сега бе осъзнал грандиозността

на момента, - Седя си тук и си говоря със същество, което може да разреши подобни

загадки! - той погледна към Джаксън и Дон, и двамата с безизразни лица, а после и

към Уинслет, който - видимо разтърсен - явно се нуждаеше от питие. Деримън си

позволи миг на благоговейно слисване, после отново се овладя и в стаята се върна

някогашният адвокат от Кънектикът със закоравяла душа и остър ум. - А сега

отговори на мой въпрос - какво си ти, откъде идваш и ако не си нито горгон, нито

мъгляв, то какъв интерес имаш да спираш тази война?

- Аз съм... - Итън си помисли, че Джей Ди го е обобщил най-добре. - Аз съм

миротворец досущ като войниците на Обединените нации. Идвам от голямо

разстояние. Имам желание да спра войната, за да спася вашия свят... - Долавяше

някакво смущение в морето на мислите си... какво беше то? Отдели няколко секунди

за проверка. - Втори горгонски кораб се е присъединил към първия. От запад

приближава трети, на разстояние шейсет мили Има и четвърти... на около сто мили в

момента, но идва от югоизток, бавно. С какви оръжия разполагате?

- Имаме ракети земя-въздух с дистанционно изстрелване oт силоз на около

двеста фута. Втори силоз, зареден с „Пейтриът", две управлявани с радар

антисамолетни оръдия на въртящи се постаменти на върха... - Деримън поспря и

Итън знаеше какво ще пита сега, но не го прекъсна. - Това ще ни бъде ли

достатъчно?

- Не.

- И аз така си помислих. Тези оръдия са предвидени да свалят вражески

самолети, построени от хората, не от тези твари ... - Деримън се изправи, а по челото

му блестеше мазна пот, при все спокойното му държание и полъха на хладен въздух в

стаята. - Фоги, трябва да съберем всички офицери.

- Зона 51 - обади се Итън. - Там има много свалени от корабите извънземни

артефакти, така ли?

- Така знам и аз.

- А оръжия?

- Никога не съм ходил там. Инструктажът ми не съдържаше подробности.

Наистина не искам и да знам.

- А в инструктажа ти споменава ли се как се влиза там?

Деримън се забави с отговора.

- А това пък защо би искал да направиш, Итън?

- Очевидно вашите оръжия не са подходящи. Нямам представа дали там няма да

се намери нещо, годно за употреба.

Това изказване предизвика ново възцаряване на тишина. Деримън се беше

съсредоточил върху кокалчетата на дясната си ръка и след това се зазяпа в късо

отрязаните си нокти.

- Ще трябва да ми се доверите - добави Итън.

Деримън вдигна глава и попита остро:

- Така ли?

- Светът ви в момента е на ръба на унищожението. Аз съм най-добрата ви

надежда, но вярвам, че и сам сте стигнали до това заключение.

- Интересно твърдение е, че трябва да се доверим на извънземна форма на живот.

- Изборите, с които разполагате - каза Итън, забил сребърните си очи като

енергийни лъчи във Ванс Деримън, - са ограничени. Времето ви също е ограничено.

Не, това не е заплаха, сър. Това е действителността. Искате ли да си помислите

известно време? Бих желал поне да имам шанса да предложа идеята на президента

ви.

Деримън се взря в Итън. Изражението и студеният му поглед не издаваха с нищо

какво си мисли, но миротворецът знаеше, че е също толкова уплашен, колкото и

Фоги Уинслет.

Накрая асистентът на президента седна отново. Облегна се назад и замижа за

няколко секунди. Когато отново отвори очи, каза: Генерал Уинслет, имате

разрешението ми да обезпечите този индивид с всякаква информация, с която

разполагате относно Зона 51.

- Ванс... слушай... не мисля, че...