Робърт МакКамън - Границата

на парчета. Загубата на съпругата му бе венчала окончателно Джаксън за работата му

и Итън веднага видя, че за него това е постоянно изпитание и въпрос на гордост.

Съзря в ума му спомени за сурово детство в суров квартал, сцени от сурово военно

обучение и как му връчват някакъв медал.

Джаксън продължи:

- Поне се надявам, че са загинали, преди ситуацията да се влоши съвсем. Ти си

някакво същество, създадено или от горгоните, или от мъглявите, ето това си мисля

аз. Трябва да е така. Ти ми водиш горгоните насам? За това ли е цялата работа?

- Не, не е.

- Как намери това място?

Итън се разходи през деформирания пейзаж в ума на Бенет Джаксън. Видя за

секунди какво има в планината.

- Това е тайното скривалище на президента - каза Итън. - И той е тук.

- Дошъл си да го убиеш ли? Или да насочиш кораба, който да убие всички?

- Не. Както каза приятелката ми Оливия, имаме да ви разказваме доста неща.

Джаксън извади малко черно комуникационно устройство от мантото си. На него

имаше клавиатура и три копчета - жълто, зелено и червено. Той натисна червеното.

- Чакам инструкции - каза в микрофона. После, на Итън:- Ако те вкарам вътре

26

без разрешение, ще ме тикнат в гумената стая , преди да ме застрелят.

- Ако тук не се намери кой да ме изслуша - отвърна Итън спокойно, - скоро няма

да има кой да те тика някъде - не и ако говорим за човешки същества. Мъглявите и

горгоните няма да спрат да се сражават, докато не разрушат тази планета. Дори и

тогава може да не престанат. Мистър Джаксън, тук съм да ви помогна и съм изминал

много дълъг път. Моля, отведете ме при вашия президент!

Агентът отново огледа небето на североизток. Стисна зъби и де намръщи

недоволно.

- Откъде знаеш, че там има военен кораб?

- Мога да усетя, че хармоничният му подпис се усилва.

- Какво се усилва?

- Съставът на материята му излъчва на определена честота. Мога да долавям този

вибрационен сигнал. Всичко материално има свой подпис. Горгонските кораби лесно

се разпознават по този начин.

Джаксън стоеше неподвижен и го гледаше замислено.

Накрая Итън се почука по главата и обясни:

- Имам радар тук, вътре.

- Исусе Христе - агентът присви очи. - Какво да правим с теб?

- Ще постъпите мъдро, надявам се - отвърна Итън.

Бенет Джаксън изглеждаше смаян. Спогледа се с придружителя си Дон в търсене

на помощ и получи само свиване на рамене. Безплодни бяха опитите му да се захване

за нещо, по което да определи своя курс на действие. Потри челото си, сякаш се

опитваше да накара зъбните колела на мозъка си да действат по-добре

От комуникационното устройство се разнесе глас:

- Вкарай го вътре. Стая 5А.

- Добре, Итън - заяви Джаксън. - Когато влезем вътре, нали няма да се

превърнеш в същество, което ще съм принуден да убия. става ли? Хич не би ми

харесало да вкарам куршум в главата на нещо, което много прилича на симпатичен

юноша, но ще го сторя, без да ми мигне окото. Освен това там, вътре, има и хора,

които ще те направят на кайма дори ако си достатъчно бърз да ме убиеш първи. Така

че внимавай с движенията си, върви пред мен и ще те помоля отново да сложиш

ръце на тила си със сплетени пръсти, така всички ще се почувстват много по-добре.

Става ли?

- Да - отвърна Итън и изпълни изискванията на агента, след което тръгна към

входа. Джаксън вървеше на две крачки зад него, а мъжът с автоматичната карабина -

от лявата му страна.

Влязоха в Уайт Меншън. Входната зала изглеждаше като безупречен

високотехнологичен гараж с ширина четиридесет фута, с боядисан в лъскаво черно

под и таван на около двайсет фута височина. По протежение на тавана, сред

индустриални на вид тръби, бяха поставени осветителни пръчки. Метално стълбище

се спускаше към по-долен етаж. В гаража бяха паркирани три черни минивана и

джип. Имаше бензиноколонки - както с обикновено гориво, така и с дизел, а на

стелажи и полици бяха подредени запаси от маслени филтри, гуми и акумулатори.

Итън не видя спътниците си - те вече бяха отведени някъде другаде, но към десетина

души - някои облечени цивилно, някои с костюми, но всички чисто избръснати и

добре нахранени - се бяха събрали да наблюдават влизането на новодошлите и както

той предположи, специално неговото. Забеляза и двама униформени войници с

шлемове и картечници. Усещаше басово бръмчене на енергия и наличието на голям

източник на електричество, което едновременно го озадачи и заинтригува. Попита: