отделни стаи и също ги разпитват? - Знаеше, че е вярно, така че продължи: - От
всички ще получите една и съща версия, но моля ви, изслушайте внимателно какво
имат да кажат Дейв Маккейн и Оливия Куинтеро. Ще счетете за интересен също и
Джеферсън Джерико. Той няколко пъти е бил в присъствието на кралицата на
горгоните.
Тишината остана ненарушена, но Фоги Уинслет изглеждаше толкова нервен,
сякаш очакваше на Итън да му пораснат незабавно две глави и шест ръце или
таванът да се срути върху него.
- На какво разстояние е в момента горгонският кораб? - попита Деримън, сякаш
задаваше обикновен въпрос.
Итън се съсредоточи за няколко секунди. Масивът на планината създаваше леко
изкривяване, макар че не беше достатъчен да скрие кораба от него.
- Тридесет мили, но запазва позицията си.
- Ти ли им казваш да стоят там?
- Не. Както ще научите от другите, аз представлявам заплаха и за горгоните, и за
мъглявите. Искам да сложа край на тази война, сър. Те не разбират какво
представлявам, но и двете страни искат да ме заловят и да ме разчленят на масите си
за дисекция или да ме убият. Смятам, че се надяват да овладеят по някакъв начин
енергията ми и да я използват за създаването на нови оръжия.
- Енергията ти - повтори Деримън. Кимна. - Виждал съм я в действие на
предаденото от камерите. Я ми кажи... какво си ти и защо ти е да слагаш край на тази
война?
- Преди да продължим разговора, първо имам да ви задам един въпрос. - Итън
все още нямаше представа какво се иска от него да намери тук, но откритието за
захранването на това съоръжение му подсказа някои възможности, - Вашият
източник на енергия не е проектиран от хора. Откъде идва той?
Деримън се поколеба. Итън можеше да прочете мислите му, но искаше да чуе
отговора и знаеше, че асистентът на президент е много интелигентен човек, който
напълно разбира положението.
- Прав си. Дело е на извънземни. А ти откъде узна за него.
- Мистър Джаксън не разбра, че ми споделя, когато го попитах.
- Ясно. Е, ти притежаваш извънредно интересна способност, Итън. Харесват ми
сребърните очи. Малко объркващи са в началото, но впечатляват. Предполагам, че
има някаква причина за тях - може би виждаш в спектър, който ние не можем?
- Да.
- Нищо във вселената не е безцелно, а? Кристалът, който захранва всичко тук - и
според физиците, които са го изучавали, притежава неограничена енергия - идва от
Зона 51 - обясни Деримън. - Знаеш ли какво е това?
В ума на момчето можеше да се намерят известни сведения, макар и като цяло
смътни, но Итън искаше да чуе обяснението на Деримън по въпроса.
- Наясно съм, че тази планета многократно е била посещавана от чужди
цивилизации. Бих искал обаче да чуя вашата версия
- Сър - намеси се Уинслет нервно, - бих ви посъветвал да..
- Съветът ви е чут, генерале, и взет предвид - Деримън така и не отклони очи от
Итън. - Смятам, че посетителят ни тук и без друго може да извлече всички
подробности за Зона 51 от твоя или моя мозък. Той е достатъчно любезен да не ни
рови в главите. Освен това иска да чуе човешката гледна точка по темата. Прав ли
съм, Итън?
- Да, сър.
- Това е моментът, в който трябва да стана и да изляза от стаята - уведоми го
Деримън. - Следва да те сметна за заплахи от най-висша степен и да измисля някакъв
начин да се отърва от теб, но това може да се окаже трудничко. Може също и да
излезе и грешен избор. Да смятам, че ти самият си енергиен източник и си вграден в
човешко тяло, така ли? Или корпусът ти е изкуствен?
- Човешко тяло е - отвърна Итън. - Съжалявам, че момчето си отиде, но нямах
друг избор.
- Ванс, имам нужда от питие - обади се Уинслет. По челото му блестеше пот и
тъмнокафявите му, нещастни очи започваха да кървясват.
- Зона 51 - обясни Деримън - се намира в Ню Мексико, на около петстотин мили
оттук. Всъщност е военен полигон, където се създават и подлагат на изпитания нови
бойни и разузнавателни самолети. В Зона 51 има участък, наричан С4, който обхваща
някогашни оловни и сребърни мини от седемдесетте години на деветнадесети век.
Днес те са модернизирани, преоборудвани и се използват в ролята на секретен
изследователски център. Там изследваме всички извънземни механизми, устройства
или плът, до които успеем да се докопаме. Това продължава от над шейсет години.
Излишно е да казвам, че сме научили много, докато се опитваме да не разкрием
Читать дальше