Робърт МакКамън - Границата

очертан във въздуха, но и той скоро също избледня и изчезна.

„Кралицата го спаси - помисли си Итън със замаян ум и пламтящо от болка тяло.

- Тя го отведе там, където отново могат да го сглобят като нов.“

Сега се налагаше да върне размазания си поглед върху четиримата мъгляви

войници, крачещи към него по окървавения бетон. Знаеше, че също като Воуп и те са

дошли да го отведат в зала, където остриетата им за дисекция щяха да унищожат

тялото му в изучаване на онова, което представлява той, и начините за неговото

практическо приложение.

Не можеше да го позволи. Не. Не можеше.

Ушите му още звънтяха, но освен това чу и тихото пук-пук-пук на, както осъзна,

огнестрелни оръжия. Обърна се и видя, че още двама души с карабини са се спуснали

по металните стъпала, проснали са се по корем на пода и стрелят по мъглявите.

Джаксън също се беше надигнал на колене и макар че кървеше от ушите, а очите му

бяха кръвясали и подпухнали, се беше прицелил и равномерно помпеше куршуми

срещу пришълците.

През мъглата на дима, който се виеше от изгорелите гърди на мъртвото

чудовище и разкъсаната му шия, Итън видя войниците да вибрират до замъгляване и

обратно, а куршумите минаваха през призраците им и рикошираха в стената отзад.

Куршум от пистолета на Джаксън успя да улучи лицевата плоча на единия мъгляв

точно когато той се връщаше в твърда форма, но отскочи, оставяйки само малка

драскотина по черния материал. След това куршумите на агента свършиха и в

отчаянието си той посегна към карабината, изтървана от един от другите поразени

защитници.

Мъглявите се намираха достатъчно близо, за да може Итън да различи малкия

червен йероглиф долу вдясно на лицевите им плочи - прецени, че е почетен знак.

Водачът им носеше и допълнителна черта, признак на още по-висока чест. Когато

Джаксън се прицели с карабината, командирът на мъглявите прекрати движението

си и стреля веднъж с енергийното си оръжие. Двойката топки се стрелнаха към

Джаксън, но Итън със също толкова бърз замах ги отклони от смъртоносния им курс

и ги прати да цвърчат през стената.

С помощта отново и на двете си ръце той изстреля два от своите заряди към

водача на мъглявите. Положеното усилие доведе до нова вълна от болка и

усещането, че органите и костите на това тяло са напът да се стопят, но от него

изригнаха двойка вихрещи се торнада и полетяха към извънземното. Противникът

му се замъгли с невероятна скорост. Войникът зад него не беше толкова бърз и

именно това същество разкъса на парчета насочената енергия на Итън. Двамата

други войници се замъгляваха стремително и се преместиха, преди да се появят

отново на по-широко разделени позиции. Итън долови електрическо смущение

точно от дясната си страна - там, където командирът на мъглявите извибрира в

плътна форма и посегна към него, за да вкопчи паешката си ръка в рамото му.

Миротворецът се боеше от хватката му, понеже предположи, че заряд от нея може да

парализира това тяло с болка и да го хвърли в безсъзнание, което - както знаеше -

беше и крайната цел. На мъглявия обаче му се наложи да се замъгли отново, преди

да успее да го докопа - Джаксън и другите двама с карабините - не спираха да стрелят

по него и няколко куршума рикошираха от пода в опасна близост до Итън и

останалите, които още се бореха с ефектите от звуковата атака на чудовището.

Един от другите мъгляви извибрира обратно достатъчно бързо, за да стреля с

оръжието си по двамата с карабините, и Итън отново успя да отклони огнените топки

от траекторията им. Куршум от пушката на Джаксън улучи войника в гърдите и го

събори по гръб, но преди да падне, той отново се превърна в призрак и този път не се

върна. Итън замери със струя огнени сфери и енергийни светкавици останалия

самотен войник и го порази, преди той да успее да се защити или дематериализира.

Също като предишния и този избухна в порой горящи късове.

Командирът на мъглявите се появи отново на около шест фута отляво на Итън и

зад гърба му, почти върху Бенет Джаксън. Докато момчето се обърне и събере сили

да смаже противника, войникът простреля агента от упор и двойката топки буквално

го разкъса. Подхвърлена от взривната вълна, горната част от тялото на Джаксън - от

главата до кръста - прелетя през гаража и точно когато Итън пускаше нова стена от

експлозивни сфери и енергийни светкавици, мъглявият извибрира в небитието и