Робърт МакКамън - Границата

униформи на морски пехотинци, с бели шапки и бели ръкавици. Изглеждаха така,

все едно са направо родени да го направят на парчета. Бяха напънали спусъците и

лазерните прицели чертаеха червени точки по гърдите на пастора, близо до сърцето.

Един от пехотинците използва комуникатора си.

- Акс Две Нула - каза младежът, на вид двадесетгодишен, но със суровата,

решителна физиономия на човек, който е и виждал, и предизвиквал жестока смърт.

Налагаше му се да говори високо, понеже алармата още виеше. - Един от

новодошлите е на Ниво четири. Какво става там долу?

Не му отговори никой.

- Гpeг? Къде си?

Джеферсън беше вдигнал ръце и ги беше сложил зад тила си по тяхна команда.

- Имаме пробив - каза им той. Гласът му бе слаб и трепереше. - Поне така казаха.

Не знам какво е влязло, но има пробив.

- Знаем това - отвърна войникът. После отново се обърна към комуникатора си. -

Грег? На линия ли си, човече! Какво става?

- Долу има горгон - смотолеви Джеферсън. - На Ниво три. Под нас.

- Грег, отговори ми!

Зад двамата пехотинци пасторът съзря поредния коридор. Тъкмо беше стъпил на

площадката, когато тези двамата се изправиха пред него с готови за стрелба оръжия.

Самото стълбище продължаваше и над тази площадка нагоре към следващите нива

на комплекса.

Младият войник натисна друга комбинация копчета.

- Акс Две Нула - повтори кода. - Фриско, там ли си?

- Горгонът - продължи Джеферсън. - Прилича досущ на човек. Влезе и нещо

друго, но не знам какво е... - той имаше чувството, че горещата кръв нахлува право в

лицето му, а от облялата го студена пот трепереше целият и си каза, че всеки момент

ще припадне, но се боеше да помръдне, понеже смяташе, че тези двамата ще го

застрелят без колебание. Олюля се, а пред очите му танцуваха черни петънца.

- Фриско, кажи нещо!

- Може ли да помоля за малко вода? - попита Джеферсън. Посмя да погледне

през рамо към стълбите, понеже се боеше, че макар и накъсан на парчета, Воуп идва

да го убие. - Моля ви., мисля, че...

- Затвори му човката! - Нареди морският пехотинец на партньора си, който

пристъпи напред, завъртя Джерико и го блъсна в стената. След това опря дулото на

карабината си между плешките му и го пребърка, макар че вече го бяха претърсвали,

когато заедно с останалите влязоха в гаража.

- Фриско - повтори пехотинецът в комуникатора си. - На линия ли си?

- Няма да се обади - сподели другият войник. - Явно долу е пълна лудница.

- Какво става? - обади се нечий друг глас, достатъчно високо, за да надвика

алармата. - Сержант Акърс, кажете ми!

- В момента проучвам положението, сър, но всичко е под контрол.

Момчето беше добър лъжец, помисли си Джеферсън. Сержант Акърс най-

вероятно бе насран от ужас, но говореше със спокойна увереност. Пасторът извърна

глава да види кой е новодошлият, макар че вече знаеше. Разпозна гласа му и имаше

само една причина за съществуването на това съоръжение, което да бъде пазено и от

агенти на „Сикрет сървис“, и от морски пехотинци.

В коридора стоеше президентът на Съединените щати.

- Джейсън! - обърна се Джеферсън към президента Бийл.

Лично го беше срещал един-единствен път преди много години, когато самият

той бе известен като Леон Къшман и работеше в Арканзас като доброволец за Бил

Клинтън. Джейсън Бийл по онова време беше млад студент по право в Мисури,

четири години по-голям от Джеферсън, и така двамата - самоуверени и доста

безгрижни мушмороци - се бяха озовали на парти, където пушиха трева и обсъждаха

умението на Леон да се промъква в порно кината, което доведе до буйна дискусия за

прелестите на няколко актриси в тази професия.

- Това съм аз! Леон Къшман! Не ме ли помниш?

Джейсън Бийл носеше тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на червени

райета, вързана на толкова стегнат възел, че изглеждаше така, сякаш всеки момент

ще се задуши. На ревера му блестеше игла с американския флаг. Беше изтънял и

костюмът и ризата идваха малко големи за съсухреното му тяло. Русата му грива

беше посивяла напълно и пооредяла отпред, но беше сресана с преднамерена

прецизност и най-вероятно напръскана с лак за коса. Все още беше хубавец, много

фотогеничен, но под напрегнатите му сини очи имаше кръгове, тъмни като синини.

Дълбоки бръчки се врязваха във високото му и благородно чело. Челюстта му бе

провиснала и докато Джеферсън очакваше отговор, в ъгълчето на лявото око на