Робърт МакКамън - Границата

интересно най-малкото защото, доколкото му беше известно, всички видове се

нуждаеха от освобождаване от отпадъците. Почти всички - полуживите и

полумеханични войници на расата, наричана от хората „мъгляви“, нямаха такава

нужда, те абсорбираха и рециклираха всички производни от хранителните вещества,

които ги задвижваха. Сещаше се и за още три такива цивилизации - все на машинна

основа, - но като цяло всички споделяха подобна нужда. Когато му дойде ред,

извънземният също взе участие в процеса.

След това тубата с вода обиколи всички. Итън в истинската си форма не се

нуждаеше от вода, но знаеше, че е важно, за да продължи това тяло да функционира.

Дейв отвори консерви със свинско с боб, буркан с фъстъчено масло и няколко стари

солени бисквити, с което закуската им приключи.

Слънцето се беше изкачило към осем часа, но оцветените в жълто облаци се

сгъстяваха и светлината отслабваше. Итън се опита да поговори с Ники - да я

успокои, доколкото му е по силите, но тя се извърна встрани и той осъзна, че се е

заел с безсмислена задача. Тя също трябваше да се справи сама с мъката си - в

мислите й се плискаше цял океан от мъка - и не беше във възможностите му да я

дари, с каквато и да е утеха. Намести се на седалката си, наясно, че всички в автобуса

се нуждаят от него и разчитат на способностите му, но въпреки това за тях

представлява странен нашественик и те всички, както Ники се бе изказала съвсем

вярно, са „ужасени“.

Най-накрая Дейв огледа отново пустата отсечка от шосе 191 и предложи:

- Хана, да потегляме.

Шофьорката им запали двигателя и насочи автобуса по рампата за слизане от

Междущатска 70 и по пътя към Уайт Меншън

- Итън - обади се Джеферсън. - Още ли ни следят?

- Проследяващото устройство на мъглявите е точно над нас. Горгонският кораб

е... - той се забави, за да го разгледа точно, пресмятайки разстоянието от

хармоничния му подпис. - Седемдесет и две мили източно от нас на височина... бих

казал... около 47-48 хиляди фута. Държи се на разстояние, но и не спира да следи

твоя маркер.

Джеферсън кимна, но не каза нищо друго. Итън знаеше, че и той се притеснява

не по-малко от другите, но забеляза и лека промяна в същността на мислите на

проповедника. Сега той не беше фокусиран само върху себе си - дверите на душата

му бяха открехнати леко, за да позволи в нея да навлязат загриженост за другите и

предстоящата мисия. И все пак... цял живот той бе познавал само егоизъм, станал

част от самото му естество. Използваше го и като меч, и като щит.

Номер 712 бучеше през сюрреалистичната красота на червени скални

образувания от камък, сякаш изваяни от извънземна ръка. В мъгливата далечина се

издигаха плата и планини на фона на сивкавата растителност. Итън се взираше в

околностите с интереса на всеки един турист. Наясно беше за размислите на Дейв

върху планетата, но не им беше обърнал особено внимание. Ако тези хора знаеха

какво е виждал на различни светове из космоса, щяха да бъдат изненадани от

разнообразието, но и уплашени, понеже животът на тази планета не беше еднакъв с

този на другите. Някои цивилизации бяха еволюирали в чисто мозъчна енергия,

други бяха анималистични и все още се сражаваха в калта на своето начало. Някои

бяха намерили пътя си към междузвездните полети и употребата на пространствени

портали, други живееха в пещери. Съществуваха величествени градове и благородни

управници, но и зловещи държави затвори и мъжки и женски същества, които водеха

битие на пиявици върху ръководените от тях общества. Сред звездите се срещаше

всичко - милиардократно. А езиците и математическите системи, модата и

забавленията, науките и търговията, привичките и митническите правила,

митологиите и ритуалите, сексуалните вариации, ражданията и смъртите... бяха

безброй.

Но сред цялото това разнообразие той беше самичък.

Рядко го призоваваха да се намесва, но всеки път се изправяше пред случай,

включващ смъртта на някой свят поради завладяването му. Понякога се случваше не

да го призове по-висшата сила, негов създател, а да получи вест чрез огромната

мрежа от информация, към която бе настроен, и да узнае за цивилизации в процес на

унищожение от други - или алчни, или пълни със завист, или обхванати от

религиозна треска. Разбираше, че не е призован да се меси във вътрешната политика

и прогреса на отделните светове, а по-скоро да ги спасява от разруха, причинена от