Робърт МакКамън - Границата

на Бога. Донякъде съм изненадан, че не ме е поразила светкавица или нещо такова,

но просто продължавах по същия начин. И все едно... един вид изпробвах Господ,

понеже Той ми позволяваше да продължавам. Та кажи ми, ако можеш... има ли Бог?

Итън не отвърна. Как можеше да им обясни, че и неговите познания са

ограничени и има неща, които не му е позволено да знае? Спътниците му очакваха

отговор и смятаха, че трябва да е виждал лицето на съществото, което наричаха Бог,

и може би вярваха, че той е представител на съществата, наричани „ангели“ в

местната версия за божественото. Той събра мислите си и каза:

- Мога да ви разкрия, че във всички посоки на космоса има разум. Както съм се

убедил, голяма част от свързаното с възхода и падението на една цивилизация е

оставено на собствената й воля... дори на отделния индивид. Дали вашият Бог е

същият, какъвто го знаят горгоните и мъглявите, или някоя от другите – и това мога

да ви кажа - милиарди цивилизации „там, нейде“, както го описвате? Всяка култура

си има собствена митология и морал, собствена структура на ценностите. Бих

предположил, че съществото, известно ви като „Бог“, има много имена на най-

различни езици в сърцата и умовете. Разберете ме... не разполагам с всички отговори.

По-вероятно е да ви повдигна повече въпроси, а някои от тях да се окажат извън

възможностите на разума ви. Не се обиждайте, но е така. Ето ме обаче тук. Бях

призован тук от сила, чието могъщество не мога да обхвана и самият аз. Бях сътворен

от нея. Тя ми е възложила задача и ми е дала нареждания. Намеренията ми - и тези

на цялото същество, като част от което съм призован тук - са да спра тази война и да

спася света ви. Не съм подочул точни инструкции как да го постигна, но ми е дадена,

както вие бихте го нарекли, указателна точка. Връх Уайт Меншън. От мен зависи - и е

изпитание на вашето желание за оцеляване- да стигна до тази точка и да продължим

оттам.

- Изпитание л и? - попита Дейв. - Искаш да кажеш, че е възможно всичко това...

цялата война и последиците й... да са просто проверка дали си струва да продължим

да живеем, или не? Това хич не ми звучи като проява на Божия любов, нали? И дори

ако успееш да спреш войната... какво ще стане със света? Нашия свят . Той е

прецакан, човече! Всички хора, които познавахме и обичахме - са мъртви. Всички

онези сиваци, кой знае колко милиона са по целия свят... Нищо никога няма да бъде

същото като преди!

Итън кимна. Стискаше здраво устни. Сребърните му очи бяха вторачени в Дейв.

- Научил съм се поне на едно по време на дългото си битие - каза миротворецът. -

На търпение. Вярвайте, че онзи разум, който ме е призовал тук и е допуснал

пътуването ми, има цел. Аз вярвам. Ако вярвате в нещо , сега не му е времето да се

отказвате... - той насочи поглед към Джеферсън. - Това тяло и системите му имат

нужда от почивка. Сещаш ли се за други въпроси?

- Не - отвърна пасторът. - Това беше всичко.

Той се върна на мястото си и се втренчи в пространството, обмисляйки

развитието на живота си и неговия смисъл. Не можеше да се пречупи точно сега, това

беше сигурно, а претеглянето на твърде много „добро“ и „лошо“ в миналото му

можеха да са фатални, така че щеше да остави всичко това настрани, да се опита да

изтрие тези мисли и да продължи като всички останали... oт мястото, където се

намираше.

В Номер 712 се възцари тишина.

Автобусът пътуваше в пълен мрак. Отново заваля дъжд, но не достатъчно силен,

че да надмогне на чистачката. Миля след миля пътят се търкаляше под колелата им.

Оливия заспа и сънува, че седи с Джей Ди на терасата на апартамента си.

Докторът я хвана за ръка, сведе глава към нея и каза тихо:

- Има изход оттук, Оливия. Трябва да има начин да се оправи всичко, да се

поправи светът.

- Вярваш ли в това, Джон? - попита тя насън. - Наистина ли вярваш в това?

Той я стисна за ръката и се усмихна, а в сините му очи се отразяваше не мръсно

жълтото небе, а предишното - ясното и чистото - и лицето му й се стори много по-

младолико, отколкото го помнеше.

- Мила ми Оливия - каза той нежно, - можеш да разчиташ на това!

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ

Слънцето изгряваше - червена цепнатина, зейнала на изток отвъд Скалистите

планини.

Номер 712 беше спрял на Междущатската, на южния изход за шосе 191 в Юта.

Хана ги беше закарала до друга бензиностанция, недалеч от щатската граница. Беше