Робърт МакКамън - Границата

проблеснаха влажни очи... пет броя. Третото същество още не беше догонило другите

две.

- Да се махаме, да се махаме! - подкани Джеферсън, но нямаше как да прелеят

по-бързо горивото в резервоара.

- Трябва да източим още - заяви Дейв. - Итън, ти нали следиш тия твари?

- Следя ги. За момента се боят от светлината.

Джеферсън си извади пистолета, свали предпазителя и гръмна два пъти в

посоката, накъдето сочеше фенерчето на Итън. В асфалта рикошира куршум, но не

се чуха животински писъци на болка.

- Хайде де, побързай! - подкани го Дейв и извънземното тръгна заедно с тях

обратно към отвора на цистерната, за да източат нова порция гориво.

Тварите се спряха точно на ръба на лъча светлина и заръмжаха. Сега вече и

третото куче се присъедини към другите две. Итън не можеше да различи контурите

им, но виждаше блясъка на седем очи. Ръмженето беше ниско и накъсано, звучеше

по-скоро като трополене на бетонобъркачка. Определено и трите кучета бяха едри.

- Хайде бе, човек! - изпъшка Джеферсън, но Дейв и бездруго правеше всичко по

силите си.

Трябваше да вкарат още по пет галона във всяка от двете туби, после да ги

прелеят в резервоара на автобуса и щяха да са си изпълнили задачата.

И Хана слезе от автобуса с голямото си пушкало. Видя каква е ситуацията и

застана до Итън, прицелила колта към зловещия шум на мутиралите зверове, гладни

за прясно месо.

Една от тварите притича през лъча на фенерчето. Беше сива и плешива, по

протежение на гръбнака й растяха шипове. Деформираната сива твар се стрелна

напред с оголени зъби, от които капеха лиги. Трите й очи сияеха в червено. Преди

Хана да успее да гръмне кучето, то се обърна и избяга.

- Мисля, че гадината имаше две усти- отбеляза видимо разтърсена шофьорката

на автобуса.

- Така е - съгласи се Итън.

- Побързайте, господа - мъдро посъветва Хана, хванала стабилно колта с двете си

прошарени с вени ръце.

Тварите налетяха от друга посока. Итън се завъртя, използвайки фенерчето си

като оръжие, но още докато го насочваше, на ръба на осветения конус в

пространството забеляза нещо по-странно. Беше третият звяр - едно време може би

аляско хъски, сега сиво, плешиво и сбръчкано, с гръб и хълбоци, покрити с

бронирани люспи. Муцуната му беше изкривена, челюстите не се припокриваха и

навън стърчаха редове остри като на акула зъби, очите не се намираха на точните си

места и от бронята на левия му хълбок растяха два допълнителни крайника. Щом

тварта се втурна към Итън и Хана, допълнителните крачета също се размърдаха,

сякаш че тичаха насън.

Хана изпъшка задавено и стреля два пъти, колтът плю огън. Единият куршум

рикошира в асфалта, а вторият се стрелна към неизвестни светове, но тварта вече

връхлиташе със зинала челюст и зъби, които се плъзгаха напред да сграбчат крака на

старицата.

Итън замахна с дясната си ръка. На извънземното му стигаше само да

визуализира нужната му сила и тя се появяваше. Между дланта му и мутиралото куче

въздухът затрептя и в следващия момент звярът се търколи с глава, завряна под

покритата със струпеи опашка, и отново изчезна в мрака.

- Благодаря - успя да каже Хана.

- Мисля, че трябва да се върнеш вътре - посъветва я Итън и тя се прибра.

Докато Дейв пълнеше втората си петгалонова туба, Джеферсън изля горивото от

първата в резервоара на автобуса. Успя да разлее, но не много - беше се съсредоточил

в задачата си, доколкото му беше възможно при наличието на обикалящите наоколо

зверовете, сега смълчани в прегръдката на глада си.

Още едно куче се стрелна навътре в кръга и се засили към Дейв. То беше по-

малко, но имаше редица шипове по гърба си. Зъбите му щракаха във въздуха в

предвкусване на пира. Итън протегна ръка и видя съществото да се премята и да

изчезва. Представи си как звярът се взривява във въздуха - достатъчно беше да

почерпи енергия от извънземния си резервоар, и желанието му се изпълни толкова

бързо, че животното вероятно нямаше време да усети болка. Парчетата нападаха на

асфалта зад колонките, а другите две твари се сбиха за останките на другаря си.

- Добре, последни пет галона - каза Дейв, вдигайки тубата. Джерико, събирай

оборудването и го прибирай на борда.

Пасторът изобщо не възрази.

Последните капки гориво влязоха в резервоара. Дейв, Джеферсън и Итън се

качиха, вратата се затвори и те върнаха снаряжението на мястото му отзад.