Робърт МакКамън - Границата

- Да вървим - подкани Дейв, извади узито си от кобура и го насочи към корема на

Джеферсън. - Върни пистолета.

- Добре де, добре, полека! - пасторът предаде беретата без съпротива и биячът се

настани на мястото си до Оливия. Итън чу Ники да изпуска дъха, който бе затаила.

Хана никога не се беше радвала толкова да запали двигател. Палчето за бензина

не показваше „Пълно“, но стигаше да изминат поне сто и четирийсет мили с Божията

милост.

Старата шофьорка включи фаровете и даде на заден към Междущатска 70.

Преди да успеят да напуснат бензиностанцията, едното сиво куче - по-голямото,

предположи Итън - трескаво се хвърли върху автобуса. Чу се тупване, което стресна

всички, но Хана вече набираше скорост и потеглиха отново напът.

Джеферсън Джерико тръгна назад между седалките.

- Къде си мислиш, че отиваш? - изправи се Дейв да му препречи пътя. - Върни се

на мястото си.

- Трябва да говоря с Итън.

- Върни се на мястото си!

- Няма да му нав...

- Няма да потретвам! - Дейв положи длан на приклада на узито.

- Няма нищо - обади се Итън. - Той просто трябва да ми зададе няколко въпроса.

- Не го искам близо до теб - заяви твърдо биячът.

- Мога и оттук да питам - реши Джеферсън. - Но ти сигурно вече знаеш какво съм

си наумил?

- Така е... - Сега беше просто да чете съзнанията им, въпрос на секунди. - Дейв,

той иска да научи повече за силата ми. Откъде я черпя и как я контролирам.

Джеферсън много се интересува от силата във всичките й форми.

- Дяволски си прав, така е - съгласи се Джеферсън. - И точно това искам да науча.

Как го правиш?

- Насочена енергия - отвърна Итън. - Мога да модулирам интензитета.

Човешката ръка е ефективен инструмент за насочване на енергия. Също е и удобен

прицел. Всъщност става и с двете ръце. Аз съм същество от, както вие бихте го

нарекли, концентрирана енергия. При нужда мога да обитавам разнообразни тела.

Ако се съсредоточа достатъчно върху някое желание, то се изпълнява.

Земетресението беше трудно. Момчето трябваше да бъде убедено, че може да го

извърши, но аз още не бях готов да поема пълен контрол над организма му. А и то не

беше готово. Напътствах го колкото се може по-добре и колкото се може по-нежно.

- Организъм - повтори Дейв с нотка на горчивина. Странно беше да чуе тези думи

от устата на един тийнейджър. - Представяш ни го толкова хладнокръвно! Той беше

още дете и добър човек. Не се е писал доброволец.

- Трябва ли да съжалявам за избора си? - попита Итън и остави въпроса да витае

над главите им.

- Не - отвърна Оливия. Каза го все още тихо и тъжно. - След всичко преживяно

заедно изглежда нечестно просто да го изхвърлим зад борда.

- Както казах и на Ники, за него тук нямаше място. Итън знаеше, че в крайна

сметка ще трябва да го овладея целия. Подхождаше на целите ми и стори онова,

което го помолих.

- Организъм - повтори Дейв отново, сякаш в устата му бе заседнал гаден вкус. -

Ние сме много повече от годни за превземане тела!

- Знам, че е така, но в името на по-голямото добро беше нужно да се направи

жертва. Не се съмнявам, че го разбирате.

Дейв го разбираше, но проклет да беше, ако го признае. Освен всичко друго

предположи, че извънземният вече знае какво си мисли.

- Да - каза миротворецът.

- Роден ли си? Сътворен ли си? Как ? - поиска да узнае Джеферсън.

- Сътворен от по-висша сила. Следвам дълга си и съм древен според вашите

мерки за време, но не ми е известно нищо повече за мен самия.

- И си бил сам там, в космоса? - попита Оливия. - През целия отрязък от време?

Итън се забави малко с отговора. Сребърните му очи бяха сведени, лицето -

мрачно.

- Има и други като мен, но са далеч. Получавам информация, обработвам я и я

изпращам, следвам дълга си - повтори той.

- Силата ти трябва да има граници - възрази Джеферсън. Не може да е безкрайна.

Нали?

- „Безкраен“ е въпрос на определение. Силата, която притежавам, в това тяло е

по-ограничена, отколкото в оригиналната ми форма, но се нуждая от тялото за

средствата на комуникацията.

- Отново сме на магистралата, другари - осведоми ги Хана. След като бе чула

всичко това, изречено през устата на момчето, гласът й трепереше леко. - Автобусът

ни ви благодари за горивото, сега нека се надяваме и гумите да издържат.

- Има ли Бог? - попита Джеферсън с втренчен в Итън поглед. - Така, де...

Възползвал съм се от Него с години. Сторил съм... някои доста големи злини в името