Робърт Галбрейт - Зовът на кукувицата

– Не – кимна Страйк.

– И тъй казах на Лула, че мама се чувства отпаднала и има болки, а тя отвърна, че може да я посети по-късно. Тръгнах си. Отскочих до офиса си да взема едни преписки от Алисън, защото исках този ден да работя в апартамента на мама и да ѝ правя компания. Отново видях Лула у мама малко преди обед. Поседя при нея в спалнята ѝ, докато не дойде чичо ми, после надникна в кабинета, където работех, да се сбогува. Прегърна ме, преди да...

Гласът на Бристоу пресекна и той се втренчи в скута си.

– Още кафе? – предложи Страйк.

Бристоу поклати сведената си глава. За да му даде време да се овладее, Страйк взе подноса и се отправи към приемната.

При появата на Страйк приятелката на Бристоу вдигна очи от вестника, все така намръщена.

– Не приключихте ли вече? – попита.

– Очевидно не – отвърна Страйк, без да направи опит да се усмихне. Тя го изгледа гневно, а той се обърна към Робин.

– Може ли да получа още една чаша кафе... ъъ...?

Робин се изправи и мълчаливо пое от него подноса.

– Джон трябва да бъде в кантората в десет и половина – информира Алисън с леко повишен тон. – Налага се да тръгнем най-много след десет минути.

– Ще го имам предвид – увери я Страйк невъзмутимо, преди да се върне във вътрешния кабинет, където Бристоу седеше в молитвена поза със сведена над събраните си длани глава.

– Съжалявам – промънка той, когато Страйк седна. – Все още ми е трудно да говоря за това.

– Няма проблем – каза Страйк и отново взе бележника си. – Значи Лула дойде да посети майка ви? В колко часа?

– Някъде към единайсет. В разследването бе изяснено какво е правила след това. Накарала шофьора си да я откара до един бутик, който харесваше, после се върнала в апартамента си. Имала там среща с познат художник гримьор, приятелката ѝ Киара Портър също отишла. Трябва да си виждал Киара Портър, тя е модел. Много руса. Двете бяха фотографирани като ангели, сигурно си виждал снимката: съвсем голи, само с чанти и перуки. Соме използва снимката в рекламната си кампания след смъртта на Лула. Общото мнение бе, че е проявил нетактичност. И тъй Лула и Киара прекарали следобеда заедно в апартамента на Лула, после отишли на вечеря, където се срещнали с Дъфийлд и други хора. Цялата компания отишли в нощния клуб „Узи“ и останали там до след полунощ. Дъфийлд и Лула се скарали. Много хора станали свидетели. Той я подърпал малко, опитвал се да я накара да остане, но тя си тръгнала от клуба сама. После всички мислеха, че е негово дело, но се оказа, че той има желязно алиби.

– Предоставено от пласьора му на дрога, а? – подхвърли Страйк, докато си записваше.

– Именно. Лула се прибрала в апартамента си приблизително в един и двайсет. Била е снимана как влиза вътре. Сигурно си спомняш снимката. Впоследствие я показваха навсякъде.

Страйк си я спомняше: една от най-фотографираните жени в света с наведена глава, свити рамене, натежал поглед и ръце, плътно обвити около тялото, извърнала лице от фотографите. След като случаят категорично бе обявен за самоубийство, снимката бе придобила злокобен аспект: богата и красива млада жена, по-малко от час преди края ѝ, опитваща се да скрие покрусата си от обективите, които е прелъстявала и които толкова са я обожавали.

– Обичайно имаше ли фотографи пред вратата ѝ?

– Да, особено ако знаеха, че е с Дъфийлд, или пък искаха да я снимат как се прибира у дома си пияна. Ала онази вечер не са били там само заради нея. Очаквало се е в сградата да пристигне американски рапър на име Дийби Мак. Звукозаписната му компания му наела апартамента под нейния. В крайна сметка не отседнал там, защото при всичката полиция наоколо му било по-лесно да отиде в хотел. Ала фотографите, преследвали колата на Лула, когато напуснала бар „Узи“, се присъединили към онези, които чакали Мак пред сградата, и образували доста голяма тълпа отпред. Разотишли се малко след като тя се прибрала вътре; някак получили сведение, че Мак нямало да пристигне скоро. Беше много студена нощ. Валеше сняг. Температурата беше под нулата. Така че улицата е била пуста, когато е паднала.

Бристоу примигна и отпи още глътка от студеното си кафе, а Страйк се замисли за папараците, които си бяха тръгнали, преди Лула Ландри да падне от балкона си. Представи си колко ли би струвала снимка на Ландри, летяща към смъртта си. Вероятно достатъчно, че човек да излезе в пенсия.

– Джон, приятелката ти каза, че трябвало да бъдеш някъде в десет и половина.

– Какво?