Диана Габалдон - В капан на времето

Бяха двама и лежаха заедно на спечената пръст на пода на пещерата. Костите бяха издържали на сухия въздух в пещерата, но плътта отдавна беше станала на прах. Малки остатъци от кафеникава кожа висяха по извивките на единия череп, а почервенял от годините кичур коса се люлееше леко от течението.

— Господи! — казах тихо, сякаш да не ги събудя. Притиснах се към Джейми и ръката му плъзна на кръста ми.

— Мислиш ли, че… са убити тук? Може би жертвоприношение?

Джейми поклати глава, гледаше замислено малката купчинка крехки кости.

— Не. — Обърна се и вдигна ръка към стената зад нас, където еленът летеше, а жеравите се рееха над него.

— Не. Хора, които могат да нарисуват такива зверове… не са способни на подобни неща. — Обърна се пак към двата скелета в краката ни. Клекна и проследи линията на костите с пръст, като внимаваше да не ги докосва.

— Виж как са легнали. Не са паднали тук и никой не е положил телата им. Сами са легнали. — Ръката му плъзна над дългите кости на ръцете на по-големия скелет, тъмната ѝ сянка запърха като огромна пеперуда над купчината.

— Той я е прегръщал. Притиснал е бедра към нея и я е прегръщал здраво, главата му е на рамото ѝ.

Ръката му прелетя над костите, озаряваща, показваща, обличаща ги отново с въображаема плът, и аз ги видях прегърнати за последно и завинаги. Малките костици на пръстите се бяха разпаднали, но тези на дланите още бяха по местата си. Крехките фаланги се припокриваха; бяха преплели ръце в последното си очакване.

Джейми се изправи и огледа пещерата. Слънцето оцветяваше стените ѝ с пръски алено и охра.

— Там. — Посочи място близо до входа. Скалата беше покафеняла от праха и времето, но не беше ръждива от водата и ерозията. — Това е бил входът. Срутила се е скала и го е запечатала. — Обърна се и сложи ръка на скалната издатина, която заслоняваше влюбените от светлината.

— Сигурно са търсили друг изход на сляпо, хванати за ръце — казах аз. — Търсили са път навън в мрака.

— Да. — Облегна чело на камъка и затвори очи. — А светлината е изчезнала и въздухът е свършил. Затова са легнали в тъмното да умрат. — Сълзите оставяха мокри следи по прашните му бузи. Аз също обърсах лицето си и го хванах за ръка, внимателно преплетох пръсти в неговите.

Той се обърна към мен, издиша рязко и ме притисна към себе си. Ръцете ни посягаха в угасващата светлина на залязващото слънце, нетърпеливи да усетят топлината и утехата на плътта на другия, а невидимите кости под нея напомняха колко кратък е животът.

В КАПАНА НА ВРЕМЕТО

Том 1

ДИАНА ГАБАЛДОН

Диана Габалдон, автор, 1992

Боряна Даракчиева, преводач, 2016

PRO BOOK

ISBN: 978-954-2928-87-4

Една миля е равна на 1,609 км. — Бел. прев.

Евангелие от Матея 6:34. — Бел. прев.

Един фут е равен на 30,48 см. — Бел. прев.

„Кучко! Жена безмозъчна!” (фр.) — Бел. прев.

„На уличния фенер”, израз, който придобива специално значение в ранния етап на Френската революция през лятото на 1789 г. Тогава стълбовете на уличните фенери се превръщат в позорни стълбове, където тълпата е линчувала и екзекутирала чиновници и аристократи. — Бел. прев.

Фраза от „Молитви за неочаквани случаи” на английския поет Джон Дън, 1624 г. — Бел. прев.

„Това прасенце живее в града, това прасенце живее…” (фр.) — Бел. прев.

Саркастична фраза, която цели да омаловажи нечие нещастие. Свързана е с убийството на президента Линкълн. — Бел. прев.

„Бързо! Побързайте!” (фр.) — Бел. прев.

Стих от „Хамлет”, действие 1, сцена 5., превод Валери Петров — Бел. прев.

На френски „Bouton” означава „копче”. — Бел. прев.

Един инч е равен на 2,54 см. — Бел. прев.

Джордж II Хановер, роден Георг Август фон Хановер, е крал на Великобритания и Ирландия и принц-електор на Свещената Римска империя. — Бел. прев.

Майко, да ви представя съпруга си, милорд Брох Туарах. — Бел. прев.

Шейсет и девет. — Бел. прев.

От келтски „приятелю”. — Бел. прев.

Франсоа Буше, художник от XVIII век, директор на Кралската академия и придворен живописец на Луи XV. — Бел. прев.

Хайде! Хайде! Дий! (от фр.) — Бел. прев.