Диана Габалдон - В капан на времето

Въздъхна и ме погледна, очите му бяха потъмнели от сенките на потрепващите листа.

— Трябваше да дойда — каза простичко.

Аз не отговорих, само сложих ръка върху неговата. Земята беше покрита с паднали листа и миризмата от ферментацията им обещаваше забравата на виното.

Премреженото от облаци слънце залязваше и озареният в златно огромен силует на Юго се извиси пред арката.

— Моля за извинение, мадам. Господарката иска да знае дали господинът ще остане за вечеря?

Погледнах Джейми. Той седеше неподвижен и чакаше. Слънчевите лъчи, проникващи през листата, нашарваха косата му и лицето му тънеше в сенки.

— Мисля, че няма да е зле — казах аз. — Ужасно си отслабнал.

Той ме погледна с лека усмивка.

— Ти също, сасенак.

Стана и ми предложи ръката си. Аз я поех, тръгнахме заедно към вечерята и оставихме лозовите листа да продължат своя тих разговор.

Лежах до Джейми, ръката му лежеше на бедрото ми. Той спеше. Аз се взирах в мрака на стаята, вслушвах се в дишането му и поемах жадно свежия аромат на влажната нощ, примесен с аромат на глициния.

Кончината на граф Сен Жермен беляза края на вечерта за всички, освен за Луи. Когато всички се приготвяха да си тръгнат, все още разговарящи оживено, той хвана ръката ми и ме поведе към малката врата.

Стигнахме до зеленото канапе, той накара ме да легна и вдигна полите ми, преди да успея да кажа нещо. Не ме целуна, не ме желаеше. Просто ритуално си взимаше заплащането, на което се бях съгласила. Луи го биваше в пазарлъците и не беше човек, който ще опрости дълг, без значение дали цени отплатата. Все пак може би я ценеше; защото в приготовленията му се долавяше вълнение, примесено с лек страх — кой, освен краля, ще посмее да вземе в прегръдките си Бялата дама?

Аз бях затворена и суха, не бях готова. Нетърпелив, той взе флаконче розово масло от масата и го втри между краката ми. Лежах неподвижна, не издавах и звук, когато той бързо измъкна пръста си и го замени с малко по-голям член. „Страдание” не беше точната дума, нито ме болеше, нито се чувствах унизена — това беше транзакция. Изчаках и след няколко бързи тласъка той пак се изправи с пламнало от възбуда лице и започна да пристяга бричовете си над малката издутина. Не искаше да рискува появата на копеле с почти кралско, почти магическо потекло; не и когато мадам Дьо ла Турел беше готова — много по-готова от мен, надявах се — и го очакваше в спалнята си надолу по коридора.

Бях му дала обещаното, сега той можеше да изпълни молбата ми, без да се чувства ощетен. А аз отвърнах на любезния му поклон, хванах го под ръка, за да ме отведе до вратата, и напуснах стаята за аудиенции само няколко минути след като бях влязла в нея, с уверението на краля, че заповедта за освобождаването на Джейми ще бъде издадена още на сутринта.

Камериерът ме чакаше в коридора. Поклони ми се и аз отвърнах, после го последвах по Коридора с Огледалата, като усещах как мазните ми бедра се търкат едно в друго и от тях се разнася силен аромат на рози.

Щом портата на двореца се затръшна след мен, аз затворих очи и си помислих, че вече никога няма да видя Джейми. Ако все пак го видех, щях да натрия носа му в аромата на рози, докато пукне.

А сега ръката ми беше на бедрото му и се вслушвах в дълбокото му дишане в мрака до мен. И аз оставих вратата на стаята за аудиенции да се затвори завинаги.

— Шотландия — въздъхнах аз, мислех си за хладните кафяви потоци и тъмните борови гори на Лалиброх. — Готови ли сме да се върнем у дома?

— Предполагам, че се налага — отвърна той. — Кралят ме помилва при условие, че напусна Франция до средата на септември, иначе се връщам в Бастилията. Сигурно го е уредил с англичаните и те няма да ме обесят още щом сляза от кораба в Инвърнес.

— Можем да идем в Рим или в Германия — предложих плахо. Повече от всичко исках да се върнем у дома, в Лалиброх, и да се излекуваме в покоя на шотландските планини. Сърцето ми се свиваше при мисълта за придворни и интриги, за постоянните опасности и несигурност. Но ако Джейми решеше, че…

— Не, или Шотландия, или Бастилията. Дори са ни запазили места на кораб. — Изправи се и отметна косата от очите си. — Предполагам, че херцог Сандрингам — и вероятно крал Джордж — искат да съм на сигурно място у дома, където ще могат да ме държат под око. А не да шпионирам в Рим или да печеля пари в Германия. Предполагам, че ми отпускат три седмици заради Джаред. Дават му време да се прибере, преди да замина.