Нора Робъртс: Заливът на въздишките

— Не можах да намеря… – Когато думата й убягна, тя изимитира палене на клечка кибрит.

— Кибрит – помогна й Сойер.

— Аз ще се погрижа. – Бран просто щракна с пръсти и свещите засияха.

Аника плесна с ръце и се засмя. После се втурна да прегърне Бран.

— Вече прегърнах Саша и Райли. Всички сме заедно на това ново място! – Тя се обърна и обви ръце около Дойл, успя да измъкне усмивка и от него. – Имаме добра храна и добри приятели!

Накрая се обърна към Сойер, прегърна го, достави си насладата да вдъхне аромата му.

— Нереза няма приятели и не може да има това, което имаме ние.

— Тя не иска да има това, което имаме ние.

Саша се олюля и стана. Очите й бяха тъмни и дълбоки, виждаха повече от морето и от тънкия сърп на луната.

— Тя не желае приятели, любов или привързаност. Из­тъкана е от лъжи, алчност и амбиция, всичките тъмни. Тя е мракът. Сега беснее и е познала болката. Но скоро ще започне да ни търси и да крои планове. И ще дойде. Изга­ря я жажда, жажда за кръв. Единствено нашата кръв може да я утоли. Тя ще дойде, колкото и да се обезопасяваме. Кристалната топка ще ни открие. И Нереза ще намери още някой, който да участва в преследването. Алчността засле­пява, алчността обединява. Богинята се обвързва с човек, човекът се обвързва с богиня. В сделка, подпечатана с кръв. На този остров, в тези води, в песните, във въздишките, ще има нови битки. Кръвта се лее, болката поразява. И идва предателството, скрито зад усмивки. На този остров, в тези води, в песните, във въздишките, звездата чака, синя и чиста, чака невинните и храбрите. Водната звезда не е направена от сълзи, но ще се проливат сълзи, преди да бъде намерена.

Саша отново се олюля, бяла като призрак. Бран я под­хвана, прегърна я.

— Дишай дълбоко, фейд *.

[*Пророчица (ирл.). – Б.пр.]

— Не му се противопоставих. Кълна се, че не се опитах да блокирам това. Просто… просто всичко ми дойде в по­вече.

— Преместването. Досега никога не съм пътувал с ясновидка, не съм правил нищо подобно – обади се Сойер.

— Разбъркан мозък?

Сойер хвърли кос поглед на Райли.

— Не точно, но може би видението просто имаше нуж­да да… да я настигне. Искаш ли да пийнеш вода? Ще ти донеса.

— Не, не, добре съм. По-добре. – Саша въздъхна. – На­истина съм по-добре. Чувствах се така, сякаш не мога да си върна равновесието. Сега мога. Така че, да, може би е от преместването. О, боже, денят си го биваше! Ще поседна.

— И ще хапнеш. – С бързи движения Аника напълни една чиния с паста, загреба от доматите и моцарелата. – Трябва да хапнеш.

— Ще го направя. Всички ще го направим. Дойде тол­кова бързо. Сякаш ме настигна изневиделица и се стовари отгоре ми. И голяма част от него е брутална. Емоцията във всичко това. Яростта й и нуждата да ни унищожи. Не само да наранява или убива. Иска да ни унищожи.

— Ти каза, че е намерила човек – напомни й Бран.

— Да, но не знам дали означава мъж. Тя обаче ще наме­ри някой, който ще обедини сили с нейните.

— След като сме се били с богиня? – Дойл натрупа хра­на в чинията си. – Не виждам как ще ни победи някакъв си смъртен.

— Казва човекът, който не може да умре – вметна Райли. Човешкият род е хитър, предпазлив и опасен. Ако Нере­за е сключила сделка с човек, то е защото той – или тя – му е полезен. Не се перчи толкова.

Сойер подаде купата на Аника.

— Е, сега знаем коя звезда търсим в Капри и околности­те му. Водната. Може да задраскаме това от списъка с неизвестни.

— Синя е и е красива. Неземно синя. Не знам дали мога да предам тоновете й с боя. Огнената звезда светеше и изгаряше. А тази… – Саша притвори очи за миг. – Тя сияе и изглежда така, сякаш… се дипли. Вода? Може би затова.

След като нави паста около вилицата си и я опита, Саша отново притвори очи.

— О, много е вкусно, Сойер! Точно както го обичам. Аз ще поема закуската.

— Не, аз. Ти ще си почиваш.

— Мога да помагам.

— И да виждаш в бъдещето. – Той посочи към Аника.

— Имам си услужлив и сръчен помощник-готвач.

— Аз я направих. – Аника внимателно си взе малко от салатата. – И е добра.

— Страхотна е – съгласи се Райли и си отсипа втора порция. – Утре започвам проучванията. Може би е прибър­зано да си мислим, че Водната звезда е във водата, но първата беше. Познавам някои от пещерите наоколо, във водата и на сушата. Ще издиря още.

— Ти спомена и суша, и море – изтъкна Бран. – Песни и въздишки.

— Както когато летяхме?

— Какво?

— Както докато летяхме – обърна се Аника към Сойер.