Нора Робъртс: Заливът на въздишките

— С Дойл ще се настаним тук долу. Две стаи и баня с тоалетна. Устройва ни.

— Звучи добре. Аника, ти можеш да си избереш една от стаите горе. Саша и Бран ще използват другата за студио и работилница. Горе има и тераси. Няма да можем да сти­гаме до плажа оттук, но ще ползваме въжената железница.

— Какво е въжена железница? – попита Аника.

— Като влак, но във въздуха. Плащаш си и слизаш с нея в града или близо до плажа, или…

— Искам да се кача на нея! Може ли да се качим утре?

— Вероятно. До магазините в Анакапри е доста път пеша, а на връщане е стръмно. За да стигнеш до центъра на Капри пък, трябва да вземеш автобус или такси. Или сериозно да повървиш. В Анакапри няма коли. Ако ни потрябва, ще намеря някоя и ще паркираме в Капри, но засега ще използваме най-вече краката си или градския транспорт. Отивам да направя една бърза проверка на околността.

— Дойл вече я направи. – Сойер изсипа спагетите в тенджерата с кипнала вода.

Райли се поколеба, хвърли поглед към вратата. Накрая сви рамене.

— Тогава няма смисъл и аз да правя.

— Имаме си басейн – осведоми я Аника.

— Да, разбрах. Може да се топна в него преди лягане. На двора има маса, нали? Защо не хапнем навън?

— Аз съм „за”. Ще я подредя.

Райли си наля вино, вдигна чашата към Сойер.

— Чудесно. – Взе още една чаша, когато Саша влезе с Бран. – Виното ще върне цвета на лицето ти.

— С удоволствие бих пийнала. И хапнала. Сойер, Ани­ка, страхотни сте!

— Избирам италианската бира. – Бран отвори хладил­ника, взе си една. – Дойл?

— Нашият безсмъртен си прибира багажа. – Сойер раз­бърка пастата, във въздуха се вдигна пара. – Ще се настаним в двете спални долу.

— Значи, Аника има избор горе.

— Райли каза, че ви е нужна стая за рисуване и за маги­ите на Бран. Изберете си. На мен ми е все едно.

— Ако наистина не възразяваш, ще вземем стаята срещу нашата. Тя е по-малката от двете, но е достатъчно голяма за нуждите ни. А твоята ще гледа към морето. Ще се съ­буждаш и заспиваш с него.

Трогната, Аника пристъпи към Саша и я прегърна.

— Благодаря ти.

— Аз съм срещу теб – каза й Райли. – С гледка към ли­моновата горичка.

— И ни пазиш гърба – усмихна се Бран.

— Да. Ще се храним навън. Веднага щом намеря чинии.

Тя ги намери – пъстри като декоративните възглавници.

Двете със Саша излязоха да подредят масата, докато Ани­ка старателно добавяше билките към салатата.

— Така добре ли е? Правилно ли го направих?

Сойер хвърли поглед на салатата.

— Идеално. Още няколко минути и яденето е готово.

— Обаче ни трябват и свещи! И цветя! – Аника се втур­на да търси каквото смяташе, че е нужно за подредбата на масата.

Сойер опита пастата и изключи газта.

— Саша добре ли е?

— Явно е малко по-разтърсена от нас. Но почивката и храната ще й се отразят добре. – Бран вдигна поглед при появата на Дойл. – Направих основно заклинание за защи­та на къщата и двора, но искам да го допълня с предпазен слой, преди да си легнем. Рано или късно Нереза ще ни намери и ще е бясна.

— Нас ще намери – съгласи се Сойер, докато изцеждаше пастата. – Но едва ли ще намери Огнената звезда.

— Което значи, че ще се бори още по-настървено за следващата. – Дойл вдигна бирата си, пресуши я. – Какво бих направил на нейно място? Бих решил, че в първия рунд съм подценил врага си. Гордостта й ще я доведе до този извод. Ще ни нападне по-жестоко, по-кръвожадно.

— И вероятно по-хитро – добави Бран. – Досега дейст­ваше с ярост и насилие. Каквото и да ни струва това на нас, на нея й струваше по-скъпо. Ако е умна, ще избере стра­тегията пред силата. Трябва да сме готови.

— Трябва да хапнем. – Сойер изсипа пастата в една купа, заля я с маслото и билките, които бе приготвил. – И да поспим.

— Имаш право. Но и да празнуваме, макар и набързо, за това, че сме живи и здрави. И заедно.

— И готови да търсим следващата звезда.

Бран кимна към Дойл.

— Да пием за следващата. Все още не знаем дали става дума за Водната или Ледената. Ала съдбата ни изпрати тук, където несравнимата Райли отново ни подсигури покрив и храна. Предлагам да оставим изготвянето на стратегия за утре.

— И без това няма да е днес, защото пастата е готова. Ще вземеш ли тази табла? И виното. Аз ще пийна още една бира.

Сойер излезе в ухаещата на лимони нощ, в която тън­кият сърп на луната разливаше мека синя светлина над земята и морето.

Аника, вярна на себе си, беше измайсторила букет от салфетки и бе „изровила” свещи от къщата.