Нора Робъртс: Заливът на въздишките

Някога, много отдавна, в свят отвъд нашия три богини се събрали да приветстват новата си кралица. Дарили я с три звезди: огнената, ледената и водната, които да разпръскват любов и светлина. Господарката на мрака Нереза обаче направила зла магия – един ден звездите да паднат от небето.

За да се слеят мракът и светлината и да настъпи краят на света.

Пътешественикът Сойер отвежда пазителите до италианския остров Капри. Според виденията на Саша там, в Залива на въздишките, е скрита Водната звезда. Сойер се влюбва в красивата русалка Аника, но знае, че ако я допусне до сърцето си, и двамата ще страдат. Тя принадлежи на морето и времето й на сушата изтича.

Шестимата пазители се впускат в търсене на Залива на въздишките, който според легендата може да бъде видян само от малцина избрани. Загубила Огнената звезда. Нереза се спотайва в сенките и подготвя отмъщението си. Този път обаче тя разполага с опасен и кръвожаден съюзник. Смъртоносен, непредсказуем и жаден за вечен живот. Човек.

В борбата между мрака и светлината единствено любовта може да спаси пазителите от ужасна участ.

На внуците ми – моите магии и вълшебства

Сърцето ми е като пееща птица,

чието гнездо е върху росен клон.

Сърцето ми е като ябълково дърво,

чиито клони са натежяли от плод.

Кристина Росети

Съдбата обича смелите

Теренций

Историята се предавала от поколение на поколение в пес­ни и преразкази и с времето се превърнала в легенда. Някои вярвали в нея, защото легендите носят утеха.

А други знаели, че е истина.

Че в едно далечно време, в царство, древно като морето, три богини създали три звезди, за да почетат и приветстват новата кралица. Изковали звезда от огън, звезда от вода и звезда от лед – с пожелания за силно сърце, силен ум и силен дух, които трябвало да греят над всички светове.

Тези три богини на луната били пазителки на световете, наблюдателки на богове, полубогове, смъртни и безсмърт­ни. Макар да идвали от светлината, те знаели какво е вой­на и смърт, кръвопролития и битки.

Имало и друга богиня, на мрака, чието сърце било чер­но – попарено от огромната й жажда за власт, от неутоли­мата й алчност. Нереза, майката на лъжите, проклела звездите, въпреки че копнеела да ги притежава. В нощта на създаването им, докато летели към небето, тя насочила силата си към тях, направила им зла магия – един ден да паднат от сияйната извивка около луната.

Щом Нереза завладеела и трите, щом се сдобиела със силата им, луната щяла да загине, светлината – да изчезне, а тя можела да властва над мрака.

Затова богините на луната – Селена гадателката, Луна благородната, Арианрод смелата – обединили магиите си, за да защитят звездите.

Ала подобна защита изисква саможертва, кураж и без­гранична надежда.

Звездите щели да паднат – богините не можели да го предотвратят. Но щели да паднат тайно и да останат скри­ти – до едно друго време, в едно друго царство, когато няколко души щели да се заемат с тяхното търсене и опаз­ване. Шестима пазители щели да рискуват всичко, за да не попаднат звездите в лоши ръце.

За да спасят светлината и всички светове, шестимата щели да се обединят и да използват способностите си док­рай.

Сега, когато пазителите, дошли от далечни земи, вече се били събрали, сближили и превърнали във верни парт­ньори, след като пролели чужда и своя кръв, за да намерят първата звезда, богините се срещнали отново.

На белия бряг, където някога създали звездите с радост и надежда, те се събрали под пълната луна, искрящо бяла на тъмното небе.

— Шестимата надвиха Нереза. – Луна уловила сестрите си за ръце. – Намериха Огнената звезда и я прибраха на безопасно място.

— Скриха я – поправила я Арианрод. – При това го нап­равиха умно, но никоя от звездите не е в безопасност, до­като не се върне у дома.

— Шестимата победиха Нереза! – настояла Луна.

— Да, засега. Биха се храбро, рискуваха живота си, раз­дадоха се без остатък. И все пак…

Тя погледнала към Селена, която кимнала.

— Виждам още кръв, още битки, още страх. Борба срещу мрака, в който болката и смъртта могат да те сполетят всеки момент и да продължат вечно.

— Пазителите няма да се огънат! – настояла Луна. – Няма да го направят!

— Шестимата доказаха, че имат кураж. Куражът е по-истински, когато под него прозира страх. Не се съмнявам в тях, сестро. – Арианрод вдигнала поглед към луната и мястото, където преди блестели трите сияйни звезди. – Но не се съмнявам и в злите намерения на Нереза, в нейната настървеност. Тя ще ги преследва и ще ги напада отново и отново.