Нора Робъртс: Заливът на въздишките

Докато се въртеше все по-бързо и по-бързо, водата просветля, светлината засия. Меко, меко, меко. По-ярко, по-наситено, по-синьо.

Създадена за това, тя вдигна ръце, събра длани. Над тях водата се завъртя, заблестя, затопли се.

Над тях звездата изригна ярко.

Аника се засмя, сърцето й преливаше от радост, край нея въздишките се изпълниха със сълзи, като ехо на ра­достта й.

Вдигнала високо ръце, тя започна да се издига, песните зазвучаха ликуващо.

Сойер я наблюдаваше, сърцето му биеше учестено, това бе образът от портрета, но по-ярък, по-изумителен. Със звездата, искрящо синя в леко разтворените й длани.

Докато се издигаше към приятелите си, тя сякаш летеше, великолепна птица, все по-високо и по-високо. Заля ги със светлината на звездата, върна се при тях.

Върна се при него.

Протегна към него звездата, като приношение.

Сойер внимателно притисна дланите й около нея.

Плъзна ръка около талията й, погледна всеки от прия­телите си. Заедно, водени от синята светлина, те изплуваха в пещерата.

Сойер свали мундщука си.

— Аника!

И впи устни в нейните.

— Ти изчезна, изплаши ме! Ти си най-красивата! Ти си всичко за мен!

— Трябваше да се гмурна по-дълбоко. Не чу ли песни­те?

— Сърцето ми се късаше – промълви Саша.

— Вземи я! – Аника подаде звездата на Бран.

— Когато се върнем. Ти си вълшебно създание, Аника! Сега трябва да се върнем, да довършим това.

— Не може ли да отделим десетина минути? Много ми се иска да изплувам, да видя…

Дойл улови Райли за ръката, преди тя да успее да го направи.

— Тръгваме веднага!

— Веднага – съгласи се Сойер. – Дръжте се!

Само след няколко секунди мощният тласък сякаш ги изстреля от водата на пода във вилата.

— Мътните да те вземат, Сойер!

Самият той, с леко разширени очи, се ухили на Рай­ли.

— Това се казва скорост! Пренесе ни за нула време. Сигурно е заради звездата. Бог ми е свидетел, че не бях аз.

— Толкова е красива! – Аника я погледна – сияйна, ис­кряща, неописуемо синя в дланта й.

Сойер също погледна надолу, не само към звездата, но и към Аника, която седеше на пода, подвила опашката под себе си.

— Може би искаш, ъъъ… да се облечеш. – Той взе рок­лята и й я подаде. – Сложи си я.

— О, да, забравих. Виж, тя е като жива! Сякаш диша! – Предложи я на Сойер.

Звездата наистина пулсираше – без маса, но топла и осезаема в ръцете му.

— Невероятна е! Ето, вземи я!

Докато Бран я поемаше, Аника се изправи на крака, облече роклята си. Също както бе направил с Огнената звезда, Бран постави и Водната в прозрачно кълбо.

— За да я предпази и съхрани.

— Трябва да побързаме! Тя знае!

Като кимна към Саша, Бран застана до рисунката. Ос­таналите се събраха около него, облени от вълшебната синя светлина.

— Както и първия път – всички поставяме ръка върху кълбото, изричаме думите заедно: „За да защитя тази лъ­чиста вода, тази чиста светлина, изпращам я там, където не може да я види око, да я докосне ръка, да я погълне мрак”.

Мощно сияние, рязко завъртане. Звездата в кълбото запулсира, светлината й заля къщата и скалите, насити мекото небе с цвят. После се плъзна в картината. И проб­лясвайки в синьо за последен път, потъна в нея.

— Вече е спокойна – промърмори Аника. – И на сигур­но място.

— Ще е защитена и силна. – Бран протегна ръка. Карти­ната изчезна. – Сега е още по-силна, защото са две.

— Нереза е бясна. – До Бран Саша потрепери. – Изтъка­на е от бяс и лудост. Ще ни залее с огнен дъжд, ще ни из­пепели.

— Значи, трябва да потегляме към Ирландия. – Като се огледа наоколо, Райли отметна мократа си коса назад. – Не бягам от битки, но може би сега е моментът да отстъпим и да се прегрупираме.

— Тя ще ни последва и ще изпрати дъжд от огън. Огън е – усещам изгарянията.

— Ако въпросът е тук или там, предпочитам да е там. – Всъщност Сойер копнееше за това. – Мога да ни спечеля време и да я върна назад – така ще трябва да ни търси от­ново, вместо просто да ни следва по петите. Но и в двата случая трябва да се преоблечем.

Сойер разкопча калъфа на подводния пистолет.

— И да се борим срещу огъня с огън – продължи.

— Срещу огъня с огън – съгласи се Бран и добави с остра усмивка, – но да не забравяме и водата.

— Значи горещи и влажни – май долавям сексуален подтекст. Така де… Екипировката за гмуркане – в беседка­та! – нареди Райли. – Ще им кажа да я вземат оттам. – Тя сви рамене. – И без това ме смятат за ексцентричка.

Аника последва Сойер в стаята му, където той бе оста­вил дрехи за преобличане, ботушите си и оръжията си.