Нора Робъртс - Стъкленият остров

Съвсем лекият шум го накара да се завърти рязко, готов да скочи за меча си. На своята тераса и с лице към морето стоеше Саша до триножника си, облякла една от ризите на Бран върху тънката си нощница. Бран, само по джинси, стоеше зад нея, а светлината от стаята им ги осветяваше.

На нея Дойл видя напрегнатото изражение върху лицето на Саша, докато тя рисуваше с въглен в скицника.

Бран погледна към него, изви глава.

— По-добре си сложи панталони — провикна се. — Май ще започнем деня с видения.

— Ще събудя останалите.

Дойл се облече бързо и след леко колебание взе меча си, преди да излезе. Почука отсечено на вратата на Райли, спомни си, че слънцето всеки момент ще изгрее — и просто бутна вратата.

Вълкът стоеше пред почти угасналия огън в камината и трепереше. Нададе ниско, предупредително ръмжене.

— Спести си го! — сопна ѝ се Дойл. — Заради Саша е. Не, добре е — добави, когато вълкът се приготви да изхвърчи от стаята. — Рисува. Бран е с нея. Тя…

Той спря, когато вълкът отметна назад глава и нададе протяжен вой. Очите му останаха свирепи, впити в неговите, мятащи гневни искри. Но отдолу прозираше безпомощност, която го накара да отстъпи. Макар да му се искаше да присъства на впечатляващата ѝ трансформация, той затвори вратата, прояви такт.

Чу виенето, болката и триумфа, докато се отдалечаваше бързо, за да събуди останалите.

6

.

Дойл реши, че няма смисъл да чака останалите, и отиде право в големия апартамент в кулата. Френските прозорци на елегантната му дневна, от които се излизаше на терасата, бяха отворени.

Бран му хвърли бърз поглед.

— Събуди се минути преди ти да се появиш отвън. Каза, че се нуждае от статива си. Едва успях да я наметна — знаеш колко е студено, — преди да слезе долу и да започне да рисува.

Той направи знак на Дойл да приближи, отведе го при една маса на терасата. Дойл разгледа скиците с въглен на воднистата светлина. Видя още една на Арианрод, сега във военно облекло, с меч на бедрото. Другите сигурно бяха Селена и Луна. Едната — мургава красавица, също облечена за битка и въоръжена с лък, другата — прекрасна като слънчев изгрев, с гълъб на рамото и меч в ръката. В мургавата той разпозна нещо от сестрите си — най-голямата и най-малката — почувства познатото бодване в сърцето. А в другата разпозна брат си — миловидното му лице, добрите му очи.

Отстъпи назад, когато чу Сойер и Аника да влизат.

— Тя каза ли нещо? — Сойер, все още с разрошена от съня коса, отиде да надникне през рамото на Саша.

— Изцяло е погълната от рисуването — промърмори Бран, — както сам виждаш.

Сойер приближи масата заедно с Аника.

— О! — Аника сплете пръсти. — Това е мама! Искам да кажа, така изглежда мама.

— Бива си я! — възкликна Сойер. — А ти приличаш на другата.

— Така ли?

— В очите. Имаш същите очи като русата. Която всъщност прилича много на баба ми — или на снимките ѝ като млада, които съм виждал. Била е много секси.

— Тогава баба ти и майка ми са близначки — обади се Райли зад Сойер. — Бих казала, че теорията ми се потвърди окончателно. Всеки един от нас — защото, когато Саша свърши, сигурно и тя ще разпознае някой свой роднина и рисунките — произхожда от някоя от тях.

— Мисля, че има и нещо повече.

Райли погледна към Дойл.

— В смисъл?

— Това би могло да е рисунка на две от сестрите ми макар че приликата им с Арианрод не е толкова силно изразена, колкото при мама и бабата на Бран. Ами тази, която напомня на ваша близка, твоята и на Сойер? Това е моят брат Фейлим.

— Интересно. Трябва хубаво да ги огледаме, на по-силна светлина, когато Саша свърши. — И да видим дали няма смесване на гените.

— Какво? — Сойер се почеса по главата. — Значи, всички сме братовчеди.

— Като се има предвид, че фамилното дърво е на около хиляда години да, мисля, че гените ни са се смесили.

— Толкова е хубаво! — Аника прегърна Райли, после Дойл. — Сега вече сме истинско семейство!

— Ние сме от една кръв — заговори Саша, докато на изток небето се обливаше в светлина. — Заченати и родени на Стъкления остров, кърмени и отгледани от майки, от богове, и изпратени от един свят в друг. Заченати заедно със звездите, родени заедно с луната, дарени и дадени. Откъдето са поети от ветровете на Фортуна, събрани заедно, кръв от кръвта, хилядолетие плюс две от падането… Звездата чака. Ледената звезда, замръзнала във времето и на мястото си. Денят ѝ ще дойде, когато световете застинат за пет удара на сърцето. Ще видите огън, ще усетите вода, ще се борите с лед, ще заемете мястото им, когато Дървото на живота разцъфти отново.