Нора Робъртс - Стъкленият остров

А когато той изсипа една палачинка в чинията, тя я зави на руло като бурито, захапа я. Преди останалите да влязат, вече бе успяла да позасити глада си.

Бран огледа масата и трите вази на нея. Аника бе сложила по една роза във всяка от тях — бяла, червена, жълта, украсила бе вазите с бели салфетки, на „кръста“ им бе завързала панделки, добавила бе дървен шиш за меч.

— Трите богини.

— Помислих си, че е хубаво да са с нас на масата.

Бран се усмихна широко на Аника.

— Храната наистина е достойна за богове.

Тъй като Райли я намираше напълно достойна за себе си, седна и напълни догоре чинията си.

— Пак ще поработя в библиотеката в кулата. Възможно ли е там да открия нещо конкретно за звездите или острова?

— Истината е, че не съм чел почти нищо, но мога да те насоча. Книгите са на различни езици — обясни Бран. — Ще ти ги покажа след закуската.

— Тренировка с оръжията по обяд. — Сойер опита от палачинките и остана доволен.

— С удоволствие — отвърна Райли. — Днес аз ще приготвям обяда. Ще ядете сандвичи.

— След това ще упражняваме ръкопашния бой. — Дойл се взря с подозрение в красиво изглеждащото парфе.

— Вкусно е — увери го Аника, загреба от него с лъжицата. — Сойер каза, че е здравословно. Аз го направих.

Слабостта му към нея не му остави друг избор, освен да опита парфето.

— Вкусно е — усмихна ѝ се той, макар да си помисли, че едва ли би страдал, ако никога повече не опита йогурт в безсмъртния си живот.

— Смятам да поработя върху защитата и нападението — обяви Бран. — Ще правя магии в кулата, така че ще съм наблизо, ако имате нужда от мен.

— Аз ще се заема с картите — каза Сойер, — за да съм готов да ви отведа навсякъде с вълшебния си компас.

— Двете с Аника можем да помогнем на Бран или на Райли и Сойер, ако се наложи. — Саша погледна към графика, който бе изготвила. — Аника е дежурна по прането.

— Обичам прането! Забавно ми е да сгъвам дрехите и мирише хубаво.

— Твое е! — усмихна се Саша. — Тъй като къщата е много голяма, за всеки съм определила по една част за чистене. — Тя вдигна вежди към Дойл. — Отборният дух ще е по-висок, ако живеем и работим в спретната къща.

— Не съм казал нищо.

— На глас — поправи го тя. — И да знаеш, че днес отговаряш за вечерята.

Той изсумтя, хвърли бърз поглед към Бран.

— Знаеш ли къде наблизо продават пица?

— Май ще се наложи да идеш чак до Енис. Може да има и по-близо, но в момента не се сещам.

— Тогава отивам в Енис. И бездруго вече ме сърби да покарам мотора.

— Село ли е? С магазини? — Аника едва не подскочи от стола си. — Може ли да дойда с теб? Харесва ми да се возя на мотора.

Райли не скри снизходителната си усмивка и това усили желанието на Дойл да яхне мотоциклета.

— Ще те взема след закуска. — Той харесваше компанията на Аника и искрената наслада, която тя изпитваше от возенето с него. — Но ако ще ходим чак до Енис, и Сойер трябва да дойде. Имаме нужда от муниции.

— Тогава ти трябва Райли. — Сойер посегна към кафеника и пропусна раздразнените погледи на Дойл и Райли

— Тя е тази с връзките. Аз направих списък — продължи той. — Ще ви го дам. Не знам как си с връзките тук, но имаме отлични позиции за стрелба отвътре. Стига да разполагаме с пушки с оптичен мерник.

— Кулите. — Обмисляйки думите му, Райли кимна. Добро оръжие с голям обхват, добър стрелец — да, това щеше да е преимущество. — Ти как си с пушките, Точно око?

— Не съм зле. А ти?

— И аз не съм зле. Ще се обадя тук-там.

След закуска тя прелисти няколко от книгите, които Бран ѝ даде. Реши, че първо ще поработи с написаните на английски, после ще се захване с книгата на латински — можеше да се окаже забавно. И да завърши с двете на келтски, тъй като ѝ бе най-малко познат. Приготви лаптопа, таблетите, извади телефона си. Започна да се обажда.

След четирийсет минути Дойл я изненада с появата си. Беше решила, че той ще си измисля всякакви занимания, само и само да се измъкне от работата в библиотеката. С телефон до ухото, тя извади една от книгите от купчинката, побутна я по масата към него.

— Няма проблем — каза в телефона. — Но искам да ги погледна, да ги изпробвам. — Тя стана, разходи се до прозореца и се върна, докато слушаше. — Съгласна. Имам списък с мунициите. Ако можеш да ни снабдиш, ще искам отстъпка за количество. — Тя се засмя. — Не питай и няма да го чуеш, Лиам. Разбира се, изчакай.

Тя измъкна списъка на Сойер от джоба си, зачете го на глас. Завъртя очи към тавана, вдигна водата, отпи.