Нора Робъртс - Стъкленият остров

Потънала във видението, Саша вдигна ръка към източното небе.

— А тя чака, изнемощяла и зъзнеща, за нея се грижи създанието ѝ. Тя чака и събира тъмни сили, за да удари сърцето, ума, тялото. Този свят ще бъде разтърсен от яростта ѝ. Търсете миналото, отворете сърцето си.

Саша свали ръка, притисна я към сърцето си.

— Следвайте пътеката ѝ. Нейната светлина е ваша светлина. Тя чака. Световете чакат. Тя чака. Влезте в миналото и ги върнете у дома.

Саша свали ръце, олюля се.

— Добре съм — каза, когато Бран я прегърна. — Но може да поседна за минутка.

— Студена си. По дяволите! Тя е в теб! Аника, в мокрия бар има вода.

— Мокрият бар?

— Аз ще я донеса. — Райли се втурна вътре, отвори малкия охладител в задната част на дъгообразния бар, докато Бран почти пренесе на ръце Саша до един фотьойл пред буйния огън, който запали.

Аника взе дебела декоративна възглавница от един диван, подпъхна я под краката на Саша.

— Благодаря. Добре съм, наистина. Просто видението не ме оставяше на мира, ставаше все по-силно и по-силно, и след това изведнъж спря. — Тя взе водата, отпи от нея. — Бих убила за чаша кафе. Защо не отидем да… О! — Когато в ръката на Бран се появи масивна чаша, Саша се усмихна, докосна бузата му и гласът ѝ се разтопи от любов. — Бран, недей да изглеждаш толкова разтревожен. Добре съм.

— Ръцете ти са студени. — Той ги уви около чашата.

— Случи се мигновено. Трябваше да уловя образите. Кълна се, че чувах гласовете на богините в главата си, казваха ми да ви ги покажа. Видях ги толкова ясно, както виждам вас. И… дори имах чувството, че ако се протегна, ще ги докосна.

Тя отпи от кафето, въздъхна дълбоко.

— Майка ти, нали така каза, Ани, брюнетката с лъка.

— Толкова прилича на нея… Много е красива.

— А моята баба — на близките на Бран и Дойл. Не я познавах — майката на мама, — когато е била млада. Всъщност едва я познавам. Но съм сигурна. Богинята е Селена, ясновидката, която е създала Огнената звезда, за да дари новата кралица с прозрение и мъдрост. Най-близката връзка на Райли и Сойер е Луна — гълъбица и меч — Водната звезда, която дарила кралицата със сърце и състрадателна душа. А последната е Арианрод, воинът, нейният подарък е храброст.

— А в нас шестимата има по малко от всяка от тях — заключи Райли.

— Да. Те са избрали мъж, заченали са дете, обичали са го, възпитали са го и са го изпратили на шестнайсетия му рожден ден от техния свят в нашия. Почувствах тъгата им.

Аника коленичи, отпусна глава в скута на Саша.

— Мама плака, когато тръгнах, за да дойда при вас. Беше горда, но плака. Сигурно е трудно да изпратиш син или дъщеря надалеч.

— Така е било и с богините и оттогава те са можели само да наблюдават. И досега могат само да наблюдават и да се надяват. Трудно е да се обясни, но ние сме техни деца. Те така ни чувстват. Ние сме тяхната надежда, това, което са започнали през онази нощ.

— А последната рисунка?

Саша погледна Дойл.

— Кошмар.

Райли пристъпи навън, взе скицника, внесе го вътре.

— Изглежда, ще стане доста напечено.

Като се засмя кисело, Саша погледна скицата. Всички те стояха между къщата и скалите, въоръжени в тъмната нощ, докато Нереза яздеше огнената буря. От небето се сипеха пламъци, изпепеляваха земята, дърветата, разцепваха земята и тя зейваше, а отвътре изригваше още огън. Изгаряше дори крилатите ѝ твари, които се спускаха и размахваха нокти срещу шестимата.

На своя звяр Нереза мяташе огнени копия, а косата ѝ, бяла с черни нишки, се развяваше зад нея. Красотата ѝ изглеждаше особено, като бляскав скъпоценен камък, покрит с плесен.

Плесента беше нейната лудост.

— Не мога да кажа кога ще се появи, но ще дойде. Тя иска звездите, копнее за тях, и все пак ще ги унищожи, дори ако така загуби шансовете си да се добере до тях. Когато дойде, то ще е само за да ни изпепели.

— Мога да поработя върху това.

Всички очи се преместиха към Бран, който погали Саша по косата.

— Най-малкото бих могъл да започна. Следващата огнена буря ще е по-мощна и по-яростна от онази в Капри. Но предупреденият е въоръжен, както се казва в една латинска сентенция.

— Оценявам оптимизма ти — обади се Райли. — Ала дори пещерите могат да изгарят. Поне така казва историята.

— Което означава, че измисляме защити, щитове и заклинания тъкмо срещу това. А тъй като този огън няма да е от обикновените, ще е нужно много мощно заклинание. Ще поработя по въпроса.

Той се наведе, целуна Саша по главата.