Нора Робъртс - Стъкленият остров

Той замълча за миг, въздъхна.

— Забелязваш ли как Аника е подредила цветята и камъчетата върху всеки гроб. На маминия ги е оформила като сърце. Голям щастливец е Сойер! Цял живот ще се радва на нейната нежност и доброта. Аника дойде тук, за да изрази уважението си, да покаже, че роднините ми не са забравени. Как бих могъл да не дойда и аз и да застана тук, макар да знам, че тях ги няма?

Дойл сведе очи, взря се за миг в ръката си, после бързо я вдигна от главата ѝ, пъхна я в джоба си.

— Трябва да поспим. Утре сутринта ви чака яка тренировка. — Когато тя изсумтя, той ѝ се усмихна едва-едва. — Ще го приема като предизвикателство.

Тръгна си с нея, прибраха се заедно в къщата, изключиха осветлението в кухнята, докато минаваха през нея.

Той пое по задните стълби безшумно като вълка.

Тя зави към стаята си, хвърли му последен поглед, преди да бутне вратата, за да я затвори.

Дойл влезе в своята стая, чудейки се защо бе казал толкова много, защо се бе чувствал длъжен да го каже. И защо сега му беше по-леко на сърцето.

В стаята си отвори вратите към нощния мрак, запали огъня повече заради удоволствието да има такъв, отколкото за да се сгрее. Подпря меча си до леглото, за да му е подръка, а до него постави арбалета и колчана със стрели.

Не очакваше проблеми тази нощ, но вярваше непоклатимо в необходимостта винаги да е подготвен за неочакваното.

Съблече се, угаси осветлението. На светлината от луната и огъня легна в леглото, позволи на мислите си да закръжат в главата му. Но тъй като те се насочиха към вълка и жената в него, той ги пропъди, както се гаси лампа. И по войнишки си нареди да заспи.

Често сънуваше. Понякога сънищата му го връщаха назад към детството, понякога към войни или — което беше по-приятно — жени. Но виденията, които се прокрадваха в съня му, го изгаряха. Бърлогата на вещицата, кръвта на брат му, ужасната болка от проклятието, което сякаш бе прогорило вътрешностите му.

Бойни полета, осеяни с мъртъвци, доста от тях покосени от собствената му ръка. Вонята на война, винаги една и съща, независимо от века, оръжията, мястото. Воня на кръв, смърт и страх. Първата жена, която си бе позволил да обикне, умираща в ръцете му, и мъртвороденото дете, заради което си беше отишла. Втората жена, с която бе рискувал век по-късно, остаряваща и огорчена, че той е все така млад.

Умирането, болката от него. Възкръсването, болката от него.

Нереза, преследването ѝ около света, през времето. Участието в битки с петимата, на които бе започнал да се доверява. Още кръв, още страх. Голям кураж.

Съскането на меча, мъртвешката песен на стрелите, свистенето на куршумите. Писъкът на създанията, изровени от ада на зъл бог.

Вълкът, невъзможно красив, с очи като горещо уиски.

Жената, блестяща и смела, с остър ум и бързи реакции.

Тези нейни очи — караха го да се чуди.

Вълкът се сгуши до него, другар в нощта. Топъл, мек, накара го да изпита странен покой. Зората изгря в кървавочервено и златисто и засенчи луната с цветове и светлина. Вълкът нададе кратък вой.

И се промени. Плът и крайници, гърди и устни. Превърна се в жена, стегнатото ѝ дисциплинирано тяло се притискаше голо към неговото. Долови уханието на гора върху кожата ѝ, копнеж в очите ѝ.

Когато се претърколи, за да легне отгоре ѝ, тя се засмя. Когато впи устни в нейните, тя изръмжа, заби нокти в гърба му. Той загали гърдите ѝ, твърди и съвършени, гладки като коприна под грапавите му длани. Усети вкуса на гора, на диво животно в устата си.

Тя изви тяло подканящо, силните ѝ крака го обгърнаха. Той го направи, проникна мощно, бързо, дълбоко в стегнатата мокрота, докато тези нейни очи — на вълк, на жена — го гледаха. Докара и нея, и себе си почти до лудост. Обладаваше я безмилостно, докато…

Събуди се в тъмното, твърд като желязо и сам.

Изруга, нейният аромат — на диво животно и гора — продължи да го преследва още известно време.

Последното, от което се нуждаеше, бе секс с жена, която през повечето време го вбесява. До приключването на тази мисия той трябваше да се съсредоточи изцяло върху звездите, върху унищожаването на Нереза, върху оцеляването на петимата, които се биеха редом до него.

Щом това бъде направено, той ще намери жена за неусложнен, неангажиращ секс, която охотно да преспи с него. А след това…

Не му трябваше да мисли толкова надалеч.

Неспокоен, раздразнен — нямаше да я сънува, ако не беше дошла при него на гробището, — той се претърколи от леглото.

Подушваше зората, видя я как приближава в изсветляващия мрак. Гол отиде до отворената врата и излезе на терасата, за да подиша свеж влажен въздух.