Нора Робъртс - Стъкленият остров

— Май сега е ред на Сойер да готви.

— След тренировката — каза равно Дойл. — Първо тренираме, после ядем. С едно изключение — продължи, преди Райли да възрази. — Райли има нужда от „гориво“. Не се бави — обърна се той към нея, после отново погледна скицата. — Чака ни много работа.

За да не се бави, Райли си направи енергийно смути — и добави към него няколко сурови яйца. Не беше най-вкусното и със сигурност не за това копнееше небцето ѝ — ала щеше да свърши работа.

Той вече бе започнал да ги разгрява — разтягане, леко бягане, — когато тя излезе. Оглеждайки ги отстрани за миг, доби различна перспектива за екипа си. Саша изглеждаше изтощена — обяснимо, — но не се предаваше. Аника — хммм, Аника си беше Аника, смехът ѝ ехтеше, докато правеше клековете и изнасяше единия крак напред. А Бран и Сойер? Двамата бяха в отлична форма в началото на мисията и сега продължаваха да спортуват с удоволствие.

Ами Дойл? Макар да ѝ се струваше малко непохватен, успяваше да накара всички да тренират здраво.

Тя се присъедини към тях, също решена да тренира здраво. Бълващи огън пукнатини в земята, сипещи се от небето пламъци и една много ядосана богиня с психични отклонения — каква по-добра мотивация от това.

Калистениката бе последвана от няколко километра бягане и Райли хубавичко се изпоти. Не се оплака, когато Дойл им нареди да отидат във фитнеса. Каза си, че досега само е загрявала. Той ги раздели на групи. Свободни тежести, вдигане на щанга от лежанка, набирания.

— Колко можеш да вдигнеш?

— До седемдесет килограма.

Той я изгледа невярващо.

— Това е повече, отколкото тежиш.

— Мога да ги вдигна.

Той постави първите тежести.

— Давай да те видя.

Тя се приготви, регулира дишането си, започна да вдига. В края мускулите ѝ горяха, а потта ѝ се лееше като река. Но успя да вдигне седемдесет килограма.

— Не е зле. Избърши се, пийни малко вода. Твой ред е, русокоске.

— Наистина ли очакваш да го направя?

— По-силна си, отколкото мислиш. — Но той смени тежестите с четиридесет и пет килограмови. — Пробвай с тези. За начало три опита. Почивка, после още три.

Докато пиеше вода на големи глътки, Райли гледаше как Саша се бори с тежестите — стискаше зъби и напрягаше цялата си воля, но вече определено имаше повече мускули, отколкото преди два месеца.

— Още три.

— Голям гадняр си, Дойл!

— Остават ти още три.

Тя ги направи, отпусна отмаляло ръце.

— Свършихме ли?

— Добра работа. Няколко упражнения за разтягане и тичай под душа.

— Слава тебе, господи! — Саша се смъкна от пейката, седна на пода.

Райли ѝ занесе бутилка вода, седна до нея.

— Имаш голям напредък. На Корфу нямаше да можеш да вдигнеш толкова дори веднъж.

— Не съм го и искала. Никога. Предпочитам йога, може би малко пилатес.

— Вършат работа, но не и в нашия случай. По-късно ще направим и някое и друго премятане с Аника.

— Да, да. Остави ме първо да си поема дъх.

Райли заби пръст в бицепсите на Саша.

— Добре изглеждат. Ти направи мускули, момиче!

Саша облегна глава на рамото на Райли.

— Благодаря. Макар че с удоволствие бих сменила тренировката с два часа сън, последван от галон кафе. Но ти благодаря.

— Хайде, ставай! — Райли се надигна, подаде ѝ ръка. — Отиваме да си вземем душ, а след това ще пием и кафе.

Когато тя отми изминалата нощ и тренировката под душа, „изкопа“ тениска и дочен панталон и нахлузи любимите си гуменки, смутито вече беше далечен спомен. Нуждаеше се от храна, и то от много храна. Колкото до кафето — би могла да изпие цяла кофа.

Подуши аромата му, докато слизаше бързо по задните стълби, следвайки песента на сирената. Сойер бъркаше нещо в огромна купа, Аника правеше същото, но в по-малка.

Райли изгледа намръщено Сойер.

— Мислех, че вече си сготвил.

— Трябваше да си взема душ.

— Сексът под душа е много хубав — каза Аника с нехайна усмивка. — Но отнема време.

— Страхотно. А аз да умирам от глад, така ли?

Тя си сипа кафе в голяма чаша.

— Палачинки, бекон, наденички, парфе с йогурт и горски плодове. — Сойер се обърна към печката. — Ако наредиш масата, ще ядеш по-бързо.

Райли взе чинии, мислейки си, че ако Аника слагаше масата, щеше да прибави множество красиви детайли към традиционната подредба. Тя обаче се интересуваше повече от бекона.

Щом Сойер прехвърли част от тигана в платото, тя тутакси си взе парче, запремята го в дланите си, за да го охлади. Първата хапка изгори езика ѝ, но си струваше.