Нора Робъртс - Стъкленият остров

— Няма проблем. Всъщност аз ще работя с теб, оставям книгите на Гуин.

— Това не е всичко, което можеш да оставиш на Гуин.

Райли се усмихна самодоволно, докато прибираше телефона си. — Току-що осигурих всички муниции от твоя списък, Точно око.

— И подводните патрони ли?

— Да, и тях също. Уредих и два рюгера АР-556, заедно с две дузини пълнители с по трийсет патрона.

— Никога не съм стрелял с този модел — призна Сойер.

— И аз. Споразумяхме се да сключим сделката, след като разгледам и изпробвам всичко. Но влязох в Гугъл, докато той говореше, и ги видях — струват ми се подходящи. С Дойл можем да ги вземем заедно с мунициите, да се отклоним за пицата и въпросът е решен.

— Освен ако не искаш да отидеш ти — обади се Дойл. Ако изпратеше Сойер с Райли, щеше да си спести шофирането с нея.

— Бих искал, но няма начин да убедя Аника да не идва. — В очите на Сойер, сиви като мъгла, се четяха едновременно опасение и обич. — Ще я изгубим в магазините на Енис.

— Забрави. Отиваме и се връщаме. Добре че изтеглих още малко пари от банкомата в Капри, иначе сега нямаше да ми стигнат. — Райли провери часа. — Ще поработя тук до обед.

— Аз пък ще разгледам картите със Сойер — каза ѝ Дойл.

— Добре. — Тя седна, взря се смръщено в надрасканата бележка на Дойл. — Какво е това за някаква ясновидка, сирена и воин?

— Според приказката, над която ме накара да се бъхтя, кралицата сама се оттегля на своя остров, докато тримата намерят звездите и те засияят отново.

— Винаги има корени — промърмори Райли и взе книгата.

И щастливо се отдаде на четене.

7.

След като си докара няколко синини от ръкопашния бой — Саша се беше разгорещила, — Райли метна малка раница през рамо и пое към колата на Бран.

Предпочиташе да кара, вместо да се вози, и не разбираше как някой би могъл да избере второто. Но Дойл пръв бе поискал да шофира и като човек, който държеше на справедливостта, тя се качи на седалката до него, готова да се отпусне.

В Ирландия имаше прекрасни пейзажи, а когато шофираш — поне както го правеше тя, — нямаш възможност да им се насладиш.

Когато Дойл седна зад волана, тя реши да се държи дружелюбно.

— Жалко, че не можем да използваме мотоциклета. Как беше разходката с Ани?

Той даде на заден, обърна и пое по неравната алея към пътя.

— На осем километра встрани от маршрута ни имаше село с няколко магазина. Още се чудя как тя успя да ме накара да се отклоня.

— Има хубав бюст.

— Тя е жена на друг мъж.

— Която има хубав бюст. И много чар. — Тя се размърда, за да се намести по-добре.

— Ти май пострада по време на ръкопашния бой.

— Саша става все по-добра. Не биваше да се отбранявам толкова.

— Бран можеше да се погрижи за синините ти.

— Не получиш ли няколко синини, не си се бил.

Природата тук беше красива, помисли си тя. Неопитомена и сурова, дори с плавните линии на зелените хълмове и стадата пасящи овце. Усещаше се нещо диво, някакво безвремие, което ѝ допадаше.

Фермерът в нивата със своя трактор — нима неговите предшественици не бяха обработвали същата тази нива с рало и кон? Ами простото изкуство на онези огради? Нима камъните за тях не са били изкопани в същите тези ниви от ръцете на хора, сега заровени в гробищата?

Ако човек се абстрахираше от асфалтирания път, от колите и пръснатите наоколо модерни къщи, нямаше да има голяма разлика в природата от времето, когато Дойл бе живял тук. И това беше нещо, помисли си тя, което той със сигурност усеща.

Над тях небето се беше променило от нежносиньо в мрачно и облачно. Известно време караха на дъжд, после отново стана сухо.

— Най-голямото изобретение или откритие?

Дойл едва се сдържа да не я изгледа ядосано.

— Какво?

— Кое според теб е най-важното изобретение или откритие — като се има предвид това, което си видял за три века?

— Не ми се участва във викторини.

— Не е викторина, а въпрос. Интересува ме твоето мнение.

Той предпочиташе мълчанието, но вече я познаваше и знаеше, че няма да го остави на мира.

— Електричеството, защото то отвори вратата към следващи открития.

— Да, голям скок. Аз бих посочила огъня — за откритие. Но за технология — безспорно електричеството.

— Ако се върнеш в зората на времето — което е доста преди моето, — ще избереш изобретяването на обикновените оръдия на труда, колелото.

— Откриването на солта и ползата от нея — добави тя. — Билките, тухлите, дяланият камък, кладенците и акведуктите. Ти ходил ли си на училище? Сигурно ще искаш да направиш ляв завой на следващото кръстовище.