— Трудно е да се каже, но тук ни харесва. Ние сме на крайбрежието, отседнали сме при приятел. Бран Килиан.
Веждите на Лиам се повдигнаха рязко.
— Приятели с Килиан, значи? Интересен момък — май беше магьосник. Доста слухове се носят наоколо.
— За негово удоволствие.
— Чудесно местенце имал на скалите, така съм чувал, построил го върху земята на Макклиъри. Ти имаш ли нещо общо с него, Дойл?
— Възможно е.
— Дойл не е запален по фамилната история като мен — каза непринудено Райли. — Ти си O’Дий, старо, знатно име. Вероятно роднините на баща ти са живели в Клеър, може би в селата, които носят твоето име. Дайсът O’Дий, Тули O’Дий. Старото име е било O’ Deaghaidh и означава „търсещ“, вероятно заради великите мъже в клана ви. Загубили сте много земя по време на бунтовете през седемнайсети век.
— Прав е бил Шон, когато ми каза, че си учена глава. — В бледосините очи на Лиам заблестяха игриви пламъчета. — Майка ми е Кенеди по баща.
Добре, помисли си Райли, изпитът продължава.
— Кенеди е поанглийченият вариант на Синайд. „Син“ означава „глава“, „айд“ се превежда като „мрачен“ или „с шлем“. Синайд е бил племенник на крал Бриан Бору. В Аналите на четиримата господари от дванайсети век се споменава О Синайд, лорд на Типъреъри.
Тя се усмихна.
— Произхождаш от знатен род, Лиам.
Той се засмя.
— А на теб ти сече пипето, доктор Райли. Сега, предполагам, ще искате да се заловите за работа — хайде да отидем в плевнята да видим какво имам за вас.
Плевнята миришеше на сено, като всяка плевня. Вътре имаше земеделски сечива и оборудване, стар очукан трактор, няколко отделения за животни. Хладилник, който сигурно бе произведен през 50-те години на миналия век и съдържаше бира и закуски, предположи Райли.
Неравният циментов под водеше към малък подреден арсенал в задната част на плевнята. Къси пушки, ловджийски пушки, пистолети и револвери стояха в два големи оръжейни сейфа. Муниции, при това много, бяха струпани върху метални рафтове. Върху дълга работна маса имаше инструменти за правене на патрони със сачмен заряд.
— Собствено производство?
Лиам се усмихна на Райли.
— Това ми е хоби. Но вие се интересувате от друго. — Той извади един рюгер от сейфа, понечи да го даде на Дойл, но Райли го взе първа. Провери дали е зареден — беше празен, — претегли теглото му на ръка, прицели се към страничната стена.
— Не ми е работа да се бъркам — обади се Лиам, — но това е тежко оръжие за жена с твоя ръст.
— В бара в Мозамбик имаше един пияница, който бе решил, че може да ме опипа безнаказано. — Тя наведе оръжието надолу, предложи го на Дойл. — Когато му счупих ръката, вече не мислеше така. Може ли да видя другата?
— Мозамбик — промърмори Лиам, подсмихна се и ѝ подаде втората пушка.
— Не съм стреляла с този модел. Бих искала да го изпробвам.
— Ще постъпиш глупаво, ако не го направиш. — Лиам взе два пълнителя от рафта. — Но отвън зад плевнята, ако не възразяваш. — Той им предложи тапи за ушите. — Жената пече нещо в кухнята. Изчакайте само да ѝ изпратя есемес, за да я предупредя, че ще стреляме.
Отидоха зад плевнята, откъдето започваха ниви и каменни огради и имаше два дорести коня, които пасяха на ливадата.
— Красиви са — каза Райли.
— Те са моята гордост и радост. Не се безпокойте, свикнали са на шума, също като моя Рори. Любител съм на скийт стрелбата 3, стрелям и по хартиени мишени.
Той посочи към чисто нови кръгли мишени, забодени на дървени дъски, които бяха подпрени върху дебели купи сено.
— Знаете, че тези пушки имат доста голям обхват, но ако искате, мога да приближа мишените.
— Достатъчно близко са. — Около петдесетина метра, прецени тя. Когато се наложеше да използват пушките в истински бой, метрите сигурно щяха да са повече. Но сега това разстояние вършеше работа.
Тя напъха пълнителя в пушката, вдигна я, зае позиция, прицели се. Очакваше силен откат и оръжието не я разочарова. Не улучи центъра само с три сантиметра.
— Браво! — похвали я Лиам, изненадан приятно.
Райли отново зае позиция, стреля, улучи центъра.
— Сега е по-добре — промърмори и направи впечатляваща серия от пет попадения.
— Бърза е — кимна одобрително. — Харесва ми приклада, съпротивлението на спусъка. Точна е и не е прекалено тежка. — Тя погледна към Дойл. — Твой ред е.
Той направи като Райли, зареди втората пушка, стреля. Улучи външната част на първия бял кръг, вкара един куршум вътре, успя да направи прилична серия, макар и не толкова стегната и точна като нейната.
Читать дальше