Нора Робъртс - Стъкленият остров

Той мълчаливо направи завоя.

— Трудно е за някой с моята работа да не проявява любопитство към човек, който е живял в няколко епохи. Това е всичко.

— Ходил съм.

— Чудех се дали, предвид многото време и възможностите, с които разполагаш, би искал да продължиш образованието си.

— Уча, когато нещо ме заинтригува.

— Аха. — Пътят стана по-тесен и криволичещ. Тя харесваше този вид пътища, бързите завои, живите плетове, неясното проблясване на градинка в предния двор. — Езици. Имаш дарба за езици.

— Търсех звездите по-дълго, отколкото си живяла ти. По-дълго, отколкото е живяла баба ти. И за целта пътувах. А пътуването е по-пълноценно, ако говориш езика.

— Така е. На следващото кръстовище — надясно. Защо избра меча? Ти си добър стрелец.

— Ако ще убивам някого, предпочитам да го гледам в очите. А и — продължи той след пауза — това ми помага да помня кой съм. Лесно е да забравиш.

— Съмнявам се, че можеш да забравиш.

Той не искаше да пита, нарочно не беше питал. Но сега не можеше да се сдържи.

— Защо дойде на гробището снощи?

— Бях тръгнала да се връщам и те видях. Уважавам мъртвите и онова, което са били, което са правили, начина, по който са живели, и какво са оставили подире си. Ти каза, че те не са тук. Прав си, така е. Но и грешиш.

— Хем съм прав, хем греша?

— Те са продължили напред, превърнали са се в нещо друго, преродили са се. Аз така си представям нещата. Но все още са тук, защото ти си тук. Защото земята, на която са живели, на която са работили, където са съградили дом и живот, е тук.

Докато говореше, Райли не откъсваше очи от пейзажа, защото чувстваше, че така ще му е по-лесно.

— В гората има дървета, които са се издигали там, когато те са били живи, и още са там… Този проект, Крагъноуен, на който бях консултант… Не е далеч оттук. Както и Дайсът 0’Дей, и двете места са прекрасни. В Ирландия има безброй възхитителни места, защото страната уважава историята си и своите предшественици. Затова човек може да ги почувства тук, докато други места в света са пусти — там всеки се е вторачил в бъдещето и не му пука какво е било някога.

Тя посочи с ръка.

— Това е мястото. Голяма бяла плевня, стара жълта къща… о, и много голямо кафяво куче!

— Не ми казвай, че не можеш да се справиш с едно куче!

— Досега не бях срещала такова. Разбира се, че ще се справя с него — а също и с Лиам и сделката.

Дойл сви по дългата чакълена алея. Къщата бе разположена доста навътре, а плевнята беше още по-отдалечена. Кучето нададе серия от гърлени, предупредителни излайвания, но Райли скочи от колата и го изгледа продължително, докато то я приближаваше бавно.

— Разкарай се, великане!

— Голям е, но не е опасен. — Мъжът, който излезе от плевнята, носеше туидена шапка, от която се подаваше гъста стоманеносива коса, мършавото му тяло бе облечено в торбеста жилетка и джинси. Ухили им се с ръце на тесните бедра, явно се забавляваше.

Райли реши да му влезе в тона, също се ухили, след което направи знак на кучето.

— Ела да ме подушиш, приятел.

Опашката на кучето се завъртя — две бавни поклащания. Пристъпи към нея, подуши краката ѝ, оранжевите ѝ гуменки и накрая я близна по ръката, подпряна на хълбока ѝ.

— Гледай ти! — Лиам ги приближи. — Това е нещо ново. Вярно е, че не напада, докато не му кажа, но не обича да се сприятелява с непознати.

— Кучетата ме харесват. — След като беше укротила животното, Райли се наведе и бързо и енергично го погали.

— Как се казва?

— Това е нашият Рори. А твоето куче пазач, което те придружава в този прекрасен следобед? То има ли си име?

— Това е Дойл, част от екипа ми. — Тя подаде ръка на Лиам.

— Радвам се да се запознаем, доктор Райли Гуин. Общият ни приятел Шон е впечатлен от твоя ум и деловитост. А ти, Дойл… — Той замълча очаквателно, докато подаваше ръка на Дойл.

— Макклиъри.

— Макклиъри, значи? Първият мъж на майка ми се е казвал Джеймс Макклиъри, загубила го във Втората световна. Оставил я вдовица с бебе в корема — моя брат Джими. Три години по-късно се омъжила за моя баща, но сме роднини с Макклиъри. Ти имаш ли роднини тук, Дойл Макклиъри?

— Възможно е.

Мъжът размаха дълъг костелив пръст.

— Долавям клеърски акцент под този на янкито.

— Смесена порода, също като твоя Рори, но с корени в Голуей и Кери.

— Установил съм, че смесената порода е по-умна и по-издръжлива. Колко дълго смятате да останете в Ирландия?

Тъй като познаваше нуждата на селяните от разговор, Райли остана с ръка, подпряна на хълбока, докато кучето се галеше дружелюбно в крака ѝ.