Нора Робъртс - Стъкленият остров

— Става. — Дойл извади пълнителя.

— Виждам, че сте добри, затова ще ви дам и калъфи. Нещо друго, което да ви покажа за вашия… турнир?

— Пушките са достатъчни — заедно с мунициите, за които говорихме.

— Голям турнир ще да е. — Но Лиам не каза нищо повече и сделката бе сключена.

Натовариха мунициите и пушките в платнените им калъфи в задната част на колата на Бран, покриха ги с одеяло, преди да кажат довиждане на Лиам и кучето.

Райли отново се настани на мястото до шофьора.

— Добре стреляш с пушка, но се отклоняваш леко наляво.

Понеже знаеше, че е права, Дойл не възрази.

— Ти откъде измъкна тази информация за имената?

— От главата си — усмихна се тя. — Просто освежих знанията си, преди да тръгнем, за всеки случай. Кенеди? Това е лесно. А и когато чета за нещо, го запомням. Е, запомням достатъчно. Интересното е, че Лиам е роднина с Макклиъри. Възможно е двамата да имате кръвна връзка.

— Чисто съвпадение.

— Ще ти се да го вярваш, но знаеш, че не е така. Тук много неща са свързани с теб, Дойл. Земята, мястото, където е построена къщата, Арианрод. Нашата ясновидка намира Огнената звезда, русалката — Водната. Ти си воинът, който размахва меч, Дойл. Обзалагам се, че ти си определен за Ледената звезда. И ако Нереза стигне до същото заключение, най-безмилостно ще атакува теб.

— Нека.

— Ще я победим. Винаги довършвам започнатото. Кълна се, че ще ѝ покажа най-тъмната си страна. Но мога да разчета знаците, следя виденията на ясновидката ни, затова най-вероятно си ти. Нереза ще я довърши меч — така казва пророчицата.

— Ако съм аз, това ще е най-голямото удоволствие в живота ми. А съм имал доста.

— Така ли? — Тя се премести на седалката, за да е по-близо до него. — Значи, в твоя безсмъртен свят не цари само мрак?

— Голяма драка си, Райли.

— Имам медал. Истина е — каза тя, когато той я изгледа недоумяващо. — Сребърен диск с гравиран на него надпис „драка“. Един мой професор ми го даде. Носех го на церемонията по завършването. Работих с професора на едни разкопки пет-шест години по-късно и накрая прекарахме една нощ заедно.

— Само една?

Тя сви рамене.

— Нямаше чувства, и от двете страни. Решихме, че сме били привлечени от ума си. Щура работа. — Тя насочи пръст към него. — Най-щурото ти сексуално преживяване?

— Не.

— Хайде де! — подкани го тя с лек, кокетлив смях. — Спала съм с мозъка на моя професор по антропология в палатка в Масатлан. Можеш ли да ме биеш?

Досмеша го и едва се сдържа да не прихне.

— Добре, да видим. Веднъж спах с жена, която работеше в пътуващ цирк. Ходеше по въже.

— И кое му е щурото?

— Беше луда, твърдеше, че е змия, която е приела човешка форма, за да се размножи.

— Хммм. Кой век?

— Ъъъ… — Той трябваше да помисли малко. — Деветнайсети, началото на деветнайсети, ако това има значение.

— Просто съм любопитна. Ти с коя нейна част спа? Имам предвид — като мозъка на моя професор?

— Беше безстрашна.

— Значи си падаш по безстрашни, макар и луди жени. Спри тук.

— Защо?

— Спри — повтори тя.

Мърморейки, той зави към подобието на банкет.

— Ако ти се пишка, ще бъдем в Енис…

— Виждаш ли онази птица? — прекъсна го тя. — На пътния знак?

— Да, обикновен гарван.

— Не е гарван и е седмият, който забелязах от плевнята насам.

— Прилича ми на обикновен гарван. — Но докато гледаше към птицата, която седеше и ги наблюдаваше, той усети как космите на врата му настръхнаха. — В Клеър е пълно с гарвани.

— Не е гарван — повтори тя и слезе от колата.

Когато Дойл я видя да вади пистолета изпод тениската си, я последва бързо.

— Нали няма да застреляш птицата само защото… — Докато го изричаше, птицата изпищя, полетя право към тях. Райли я застреля във въздуха и тя се превърна в пепел.

— Не е гарван — повтори, извъртя се рязко, застреля още две птици, които ги нападнаха в гръб.

— Убеди ме.

— Слава богу! — Тя изчака, като се оглеждаше, но други не се появиха. — Разузнавачи. Сигурно Нереза се е окопитила. — След като прибра пистолета в калъфа, Райли се върна до колата.

Дойл я хвана за ръката.

— Как разбра какви са? И аз имам очи, но не видях нищо.

— Вълкът е част от мен, все едно дали е пълнолуние или не. Вълкът познава кога един гарван не е такъв. — Тя зачака за миг, облегна се на каросерията на колата, огледа близкото поле, където сред надгробни камъни и руините на нещо, което според нея приличаше на малък параклис, пасяха овце.

Тишината наоколо беше величествена, като изоставена катедрала.