Нора Робъртс - Стъкленият остров

— И сигурно мислиш, че това ни е помогнало да победим и Нереза, нали? — Саша срещна погледа на Райли. — Мислиш го, но и аз си го мисля. Съжалявам, Дойл, иска ми се да можех или да бях почувствала кого рисувам, преди да погледнеш скицата. Щеше ми се да те бях подготвила по някакъв начин.

— Ти нямаш вина. Четох проклетите описания и не успях да събера две и две. — Сега той се питаше как така не бе прозрял нищо, ала нямаше връщане назад. — Не ми харесва идеята, че три богини са поставили началото на рода ми, за да осъществят някакви свои намерения.

— Можеш да им го кажеш, когато намерим острова. — Райли сви рамене. — Възможно е да ги срещнем, все пак са богини. Също така мисля, че ще намерим острова оттук, че е близо до този бряг, точно както е бил за общия праотец на Бран и Дойл.

— Мога да се гмурна в морето и да огледам. — Аника се сгуши до Сойер. — Сойер каза, че тази нощ ще ме свали долу, така че мога да огледам под водата.

— Можеш, но едва ли ще е толкова лесно.

— А и не му е дошло времето — обади се Саша. — Спокойно, не е видение, просто логика. Няма причина островът да ни се разкрие, докато не намерим и последната звезда.

— И аз съм на същото мнение. — Най-после Райли се отпусна в едно кресло, изтегна се. — Едва ли разполагаме с много време, преди да ни нападне Нереза, затова не бива да го губим.

— Тренировките започват утре, на разсъмване — обяви Дойл.

— Няма измъкване от теб! А аз уредих лодка и оборудване. Познаваш ли тези води, Аника?

— Не много добре, но ще плувам и ще се оглеждам. За пещери.

— Чудесно — Райли вдигна чашата си в знак на одобрение. — Значи, Аника разузнава, аз отговарям за екипировката, Бран работи по допълнителните магии.

— А Дойл и аз ще подготвим стрелбището — вметни Сойер.

— Аз пък ще довърша вечерята и ще порисувам още малко.

— Ще хапна от яхнията ти по-рано — каза ѝ Райли. — Няма да чакам до последния момент преди настъпването на промяната. Бран, има ли начин да направиш нещо на една от вратите, за да мога да се прибирам без ничия помощ?

— Да, трябваше сам да се сетя. Ще направя заклинание на вратата, която води към кухнята, така че трябва само да я доближиш.

— Благодаря ти. Ако няма какво повече да обсъждаме и не се нуждаете от мен, ще отида да потренирам във фитнеса.

— Нали чу, че започваме тренировки на разсъмване?

Райли се усмихна на Саша.

— Аз ще тренирам друго. Хей, защо не дойдеш с мен? Ще повдигаме малко тежести.

— Предпочитам да вдигам черпака.

— Аз ще дойда с теб! — Аника тутакси застана до нея. — Харесват ми огледалата в салона.

— Да, знам. Да вървим тогава.

— Какво ще вдигаме? — попита Аника, докато следваше Райли по петите.

— Бас държа, че ще превърне помпането на мускули в забава. — Сойер се усмихна подире ѝ, понечи да отпие от бирата си, улови погледа на Саша.

— Имам да свърша нещо, Дойл — реши изведнъж. — След малко се връщам за стрелбището.

— Трябва ми нов скицник. — Саша се изправи, излезе заедно с него от стаята. И остави Дойл и Бран сами.

— Баба ми е жива — поде Бран. — Изминава по пет километра всеки ден, в студ и пек, има котка на име Моргана, следи дядо да не пуши пури и всяка вечер си пийва уиски. Ще ми е много мъчно, когато си отиде от този свят.

Той замълча унесено.

— Семейството ми идва тук от време на време, присъстваше и на строежа на къщата. С баба заедно разглеждахме руините преди началото му. Каза ми: „Момче, добър избор си направил. Всички къщи познават любов и скръб, смях и сълзи. Но това място е пропито от тях. Почитай го дори когато вече е твое“.

— Ясновидка ли е?

— Не, не е. Магьосница, да, но не и ясновидка. Тя го е почувствала, почувствала е онова, което е тук, както го почувствах и аз. Кръвта зове. Твоят зов към мен. — Бран се наведе напред към приятеля, към брата. — Ти си изгубил семейството си, Дойл, някои от роднините си заради жестокост, други заради естествения ход на живота. Искам да знаеш, че все още имаш семейство.

— Независимо дали го искам или не?

Бран само се усмихна.

— Е, това е нещо, което не можем да избираме, нали така?

Дойл трябваше да признае, че се беше сближил с Бран по-бързо и по-лесно, отколкото с когото и да било от близкото си минало, а и от по-далечното. Нещо в него, помисли си сега, просто го бе привлякло.

Повикът на кръвта.

— Бях престанал да го искам. Да искам семейство — поясни Дойл. — Нарича се „оцеляване“. Въпреки цялата ти сила, Бран, ти не знаеш какво е да си виждал безброй изгреви и да си наясно, че за теб те ще продължат вечно, но няма да е така за хората, които имат значение за теб. Ако позволиш да имат значение.