Нора Робъртс - Стъкленият остров

— Какво? Не, аз…

— Това е баба ми — майката на майка ми — едно към едно. Е, когато е била млада. — Докато посягаше към скицника, улови напрегнатия поглед на Дойл. — Какво става?

— Имаме неоспоримо доказателство на теорията ми — осведоми го Райли. — Баба ти, майката на Дойл… — Тя потупа с пръст рисунката. — Арианрод.

— Ясно. — Като кимна бавно, Бран отново се взря в скицата. — Май съм изпуснал доста.

— Толкова е красива! — Аника изви глава, за да вижда по-добре. — Майката на Дойл, бабата на Бран, а също и богиня? Не разбирам как е възможно.

— Възможно е, възможно е. — Сойер плъзна ръка около талията на Аника. — Хайде да ти сипя чаша вино, после ще отидем при останалите.

Когато се настаниха в хола, огрени от припукващия огън и с питиета в ръка, Райли остана права. Тя рядко бе изпълнявала ролята на учителка или лекторка — поне официално, — но когато го правеше, знаеше върху какво да наблегне.

— Преди да ви кажа заключенията си, искам да попитам Бран чел ли е дневника на своя предшественик?

— Разбира се. Вярно е, че описанията му са малко сладникави, но той дава полезна информация от първа ръка за новата кралица и какво е правил на острова. Така че дневникът му е поръсен и с малко пикантни подправки.

— Не разбирам.

— Метафора — каза Сойер на Аника. — Ще ти обясня по-късно.

— Тогава знаеш, че той е спал с Арианрод — и през трите нощи, докато е бил на острова.

— Е, дори боговете и магьосниците имат своите нужди, и освен това са празнували. Не виждам какво… О, ясно, разбира се. — Като се облегна назад и вдигна бирата си, той кимна към Дойл. — Тя е искала дете — вълшебно дете.

— Кръвната линия — обясни Райли. — Дете, което тя да може да изпрати един ден в Ирландия, за да я продължи. Потомците на това дете са се установили тук, други са емигрирали. Твоето семейство е в Слайго.

— Така е, по-голямата му част — съгласи се Бран. — А бабата на баба ми е била от Клеър — вещица от Килти. Не е далеч оттук, на един хвърлей разстояние. Така че всичко пасва много добре. Ти как мислиш? Братко?

Дойл се беше умислил над бирата си.

— Не знам в рода ми да е имало вещици. И не съм се родил безсмъртен.

Ако не се налагаше да го притисне, Райли щеше да съчувства на скръбта му, прокрадваща се през железния щит, който той издигаше около себе си.

— И не сте говорили край огъня за роднина, който е бил ясновидец или лечител, общувал с животните?

Той се размърда, хвърли ѝ раздразнен поглед.

— Винаги се говори за такива неща. Тук е Ирландия, така че…

— Приказките тръгват отнякъде. Както и да е, не би могъл да оспориш фактите. Саша е нарисувала Арианрод, а приликата с майка ти, с бабата на Бран е неоспорима. Ние сме свързани, и шестимата. Саша ни е свързала още докато е била в Щатите, рисувайки и съхранявайки видения, които не е искала да има. Всички се оказахме в Корфу по едно и също време. Събрахме се. Ти и Бран имате едни и същи корени, водещи началото си от вечерта на Трите звезди на Стъкления остров. Това се отнася за всички нас.

— Всички произхождаме от нея? — учуди се Аника.

— Има три богини. Едва ли са сложили всичките си яйца в една кошница, образно казано. Големи празненства, много магьосници, събрани на едно място. И вероятно сред тях е имало предостатъчно мъже, които са отговаряли на нуждите им. Шейпшифтъри, способни да се превърнат в други създания, пътешественици, морски хора.

— Арианрод е дошла при предшественика на Бран в нощта на Трите звезди, същата нощ, когато Нереза ги е проклела — продължи Райли. — Нощта, когато богините са осъзнали, че семената на — нека го наречем „злата съдба“ — са били посети. Затова са предприели стъпки да заченат и да създадат пазители. Шестима. Нас.

— Шестима, в чиито вени тече тяхната кръв — заключи Бран.

— Доста разредена — отбеляза Сойер, — но признавам, че звучи страхотно. Ние притежаваме божествена кръв… леле!

— Значи са ни използвали още тогава? — попита Дойл, докато обидата — неприкрита и силна — изместваше мъката му. — Съдбата ни е била определена? Решено е било брат ми да умре от болезнена смърт, преди още да се е превърнал в мъж, та аз да бъда прокълнат с безсмъртие?

— Не мисля така. — За да изпревари надигащия се в него гняв, Райли заговори бързо: — Не твърдя, че боговете не могат да бъдат жестоки, но също така не вярвам, че са уточнявали подробностите. Ти така или иначе щеше да се сблъскаш със сила, която да те промени. Саша е притежавала дарбата си цял живот, но в един момент се е озовала в Корфу. Същото се отнася и за мен — дори да бях избрала да пиша или преподавам, вместо да работя на терен… Ала ти си прав — каза след малко, — те са ни използвали. Дали са ни нещо от себе си и то ни е накарало да се съберем, да останем заедно, да рискуваме.