Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Огледа се. Намираше се в един изолиран край насред Сьодермалм. Оттук не минаваше трафик, което я устройваше чудесно. Лесно можеше да види всеки, който минеше наблизо. Кварталът вероятно бе популярно място за разходка през лятото, но през зимата го посещаваха единствено хора, които идваха тук по работа. Нямаше жива душа и което бе по-важно – никой, когото да познава и който съответно би могъл да разпознае лесно нея самата. Лисбет остави торбичката с продукти на земята и затърси ключа. Изкачи се до последния етаж и отвори вратата, на която имаше табелка с името В. Кулла.

ЕДНО ОТ ПЪРВИТЕ НЕЩА, които Лисбет стори, след като стана притежател на огромна сума пари и следователно получи финансова независимост до края на живота си (или поне докато трите милиарда крони се свършеха), бе да си потърси ново жилище. Сделките с апартаменти бяха новост за нея. Никога преди не бе инвестирала пари в нещо по-голямо от вещите за всекидневна употреба, които можеше да си осигури на разумен лизинг или като плати в брой. Най-големият разход в бюджета ѝ до този момент бяха различните компютри и моторът ѝ „Кавазаки“. За него заплати 7000 крони, което си бе направо евтиния. След това купи резервни части горе-долу на същата стойност и посвети месеци работа на това собственоръчно да го разглоби и сглоби отново. Искаше ѝ се да има кола, но не посмя да си купи, защото не беше сигурна дали ще издържи финансово.

Добре съзнаваше, че закупуването на апартамент е значително по-сериозно начинание. Като начало започна да чете обявите за продажби на интернет страницата на вестник „Дагенс Нюхетер“ и скоро откри, че това си бе цяла наука.

„Двустаен, фантастично местоположение до Централна гара. Цена: 2,7 млн. кр. или най-висока предложена цена при наддаване. Месечна такса: 5510 кр.“[16]

„Тристаен, изглед към парк, квартал Хьогалид. 2,9 млн. кр.

Две стаи и сервизно помещение, 47 кв.м., освежена баня, ремонт на тръбопроводната система от 1998 г., улица Готландсгатан, 1,8 млн. кр. Месечна такса: 2200.“

Почуди се малко, след което реши да позвъни на подателите на няколко случайно избрани обяви, без обаче да е наясно какво да пита. Бързо се почувства много глупаво и прекрати тази практика. Вместо това през първата неделя на януари разгледа два обявени за продан апартамента. Първият се намираше на улица Винддрагарвеген на остров Раймешхолме, а другият – на улица Хеленборгсгатан, близо до квартал Хорнстул. Този на острова бе част от многоетажен квадратен жилищен блок, състоеше се от четири светли стаи с изглед към островите Лонгхолмен и Ессинген. Бе точно като за нея. Апартаментът на улица Хеленеборгсгатан се оказа същинска дупка, която гледаше към съседната сграда.

Проблемът бе, че Лисбет всъщност не знаеше къде иска да живее, как трябва да изглежда жилището ѝ и какви изисквания следва да има като купувач. Никога преди не бе възнамерявала да се мести от апартамента си от 47 квадрата на улица Лундагатан, където бе прекарала детството си и който си бе върнала, след като навърши пълнолетие, благодарение на предишния си настойник Холгер Палмгрен. Седна на изтъркания си диван в дневната, която ѝ служеше едновременно и за кабинет, и се замисли.

Апартаментът на улица Лундагатан гледаше към вътрешен двор и бе тесен и неприветлив. От спалнята се виждаше противопожарната стена на една фасада с фронтон, а от кухнята се откриваше изглед към задната страна на къщата, чието лице бе към улицата, и към входа на едно мазе. От дневната можеха да се видят улична лампа и няколко брезови клонки.

Следователно първото ѝ изискване бе новото ѝ жилище да има хубаво изложение.

Настоящият ѝ дом нямаше балкон и тя винаги бе изпитвала завист към по-заможните си съседи по горните етажи, които прекарваха топлите летни дни с охладена бира в ръка под маркизата на терасата си. Второто изискване бе новият ѝ апартамент да има балкон.

Как трябваше да изглежда? Представяше си нещо подобно на апартамента на Микаел Блумквист – огромна стая от 65 квадрата на преустроен тавански етаж на улица Белмансгатан, с изглед към кметството и Слусен. Би се чувствала добре там. Искаше да има уютен, лесен за обзавеждане и поддръжка дом. Това бе трета точка от списъка с изисквания.

Бе живяла натясно години наред. Кухнята ѝ нямаше повече от десет квадрата площ и побираше единствено малка маса и два стола. Дневната бе около двайсет квадрата. Спалнята – дванайсет. Четвъртото ѝ желание: новият ѝ дом да е просторен, с няколко гардероба. Искаше да има истински кабинет и голяма спалня, в която да се шири на воля.