– Благодаря, госпожице Саландер. Трябва да съставя доклад за смъртния случай.
– Тя да не е починала?
– Госпожа Форбс? Не, намира се в болницата в Сейнт Джордж. Трябва да благодари на вас и приятеля ви, че е жива. Съпругът ѝ обаче е мъртъв. Откриха го на един паркинг до летището преди два часа. На около шестстотин метра в южна посока. Получил е жестоки наранявания – обясни Фъргюсън.
– Жалко – рече Лисбет Саландер, без да изглежда особено шокирана.
Когато Макбейн и полицай Фъргюсън се отдалечиха, до масата на Лисбет седна Елла Кармайкъл и сложи два шота с ром пред нея. Лисбет я погледна въпросително.
– След подобна нощ човек има нужда от нещо подсилващо… За моя сметка. Цялата закуска е за моя сметка.
Двете жени се погледнаха. След това вдигнаха чашите и се чукнаха.
МАТИЛДА ОЩЕ ДЪЛГО щеше да бъде предмет на научни изследвания и дискусии сред метеорологичните институти в Карибския басейн и САЩ. Торнада с нейната сила бяха практически непознати в региона. От теоретична гледна точка бе невъзможно те да се образуват над водата. Постепенно експертите постигнаха съгласие, че странното взаимодействие на различни фронтове бе довело до възникването на псевдоторнадо, което всъщност не бе същинско торнадо, а само приличаше на такова. Разни дисиденти се опитаха да прокарат теории за въздействието на парниковия ефект и нарушеното екологично равновесие.
Лисбет Саландер не се интересуваше от теориите и дискусиите. Тя много добре знаеше какво бе видяла и твърдо беше решила от този момент нататък да не застава на пътя на никоя от посестримите на Матилда.
Мнозина бяха получили наранявания през тази нощ. Като по чудо загиналият бе само един.
Никой не можеше да проумее какво бе накарало Ричард Форбс да излезе навън насред бушуващия с пълна сила ураган, освен, разбира се, липсата на здрав разум, така характерна за американските туристи. Джералдин Форбс също не можеше да даде каквото и да било обяснение. Тя страдаше от тежко мозъчно сътресение и имаше само несвързани спомени от събитията през онази нощ.
За сметка на това неутешимо скърбеше, че е вдовица.
ЧАСТ ВТОРА

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА Понеделник, 10 януари – вторник, 11 януари
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР КАЦНА на „Арланда“ в шест и половина сутринта. Бе пътувала в продължение на двайсет и шест часа, от които десет прекара на летище „Грантли Адамс“ на Барбадос. От „Бритиш Еъруейс“ отказаха да дадат разрешение за излитане на самолета, преди да отхвърлят възможна терористична заплаха и да свалят за разпит един пътник, който приличаше на арабин. Когато кацна на „Гетуик“ в Лондон, бе изпуснала връзката за последния самолет до Швеция и трябваше да изчака няколко часа, докато получи билет за следващата сутрин.
Лисбет се чувстваше като торбичка с банани, оставена дълго на слънце. Имаше само ръчен багаж, състоящ се от „Пауърбук“-а, „Измерения на математиката“ и комплект чисти дрехи, натъпкан между тях. Премина безпрепятствено през зелената линия на митницата. Когато излезе навън, за да се качи на специалния автобус, бе посрещната за „добре дошла“ от снежна киша и нулеви температури.
За части от секундата се поколеба. През целия си живот бе принудена да избира най-евтиния вариант и все още ѝ беше трудно да свикне с мисълта, че разполага с малко над три милиарда крони, собственоръчно откраднати през интернет с методите на стара колкото света измама. След няколко минути размисъл загърби старите привички и спря едно такси. Каза на шофьора адреса си на улица Лундагатан и тутакси заспа на задната седалка.
Едва когато таксито спря на Лундагатан и шофьорът я побутна, осъзна, че му е казала грешен адрес. Поправи се и го помоли да продължи до улица Йотгатсбакен. Даде му тлъст бакшиш в американски долари и изруга, когато кракът ѝ попадна в една локва в канавката. Носеше дънки, тениска и тънко платнено яке. Бе обула сандали и тънки къси чорапи. Заклатушка се към „Севън–Илевън“[15], откъдето си купи шампоан, паста за зъби, сапун, кисело мляко за мюсли, прясно мляко, кашкавал, яйца, хляб, замразени канелени кифлички, кафе, чай „Липтън“, краставици в саламура, ябълки, голяма замразена пица от марката „Билис“ и стек цигари „Марлборо лайт“. Плати с карта „Виза“.
Когато отново излезе на улицата, се поколеба по кой път да поеме. Можеше да тръгне нагоре по Свартенсгатан или надолу по Хьокенс, която водеше до Слусен. Недостатъкът на втория вариант бе, че така при всички случаи щеше да мине покрай входа на редакцията на „Милениум“, като по този начин рискуваше да се сблъска с Микаел Блумквист. Накрая реши, че няма да обикаля повече само за да го избегне. Тръгна пеша към Слусен, макар че реално този път бе по-дълъг, сви надясно по Хьокенс и продължи към площад Мусебаке. Прекоси го, мина покрай статуята „Сестрите“ до театър „Сьодра“ и се изкачи по стълбите до улица Фискаргатан. След това спря и разгледа замислено къщата. Нямаше усещането, че това е неин дом.
Читать дальше