Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

„Смята да я убие. Залогът е четирийсет милиона. Ще използва бурята като прикритие. Това е неговият шанс.“

Лисбет Саландер бутна Джордж Бланд през портата, огледа се и откри разнебитения стол, на който обикновено седеше нощният пазач и който не бяха прибрали на сушина. Сграбчи го, разби го на парчета в оградата и се въоръжи с единия от краката му. Джордж Бланд завика сащисан след нея, ала тя се втурна с все сила към плажа.

Бурята едва не я събори, но Лисбет стисна зъби и продължи напред, стъпка по стъпка. Почти бе стигнала до двойката Форбс, когато следващата светкавица освети плажа и тя видя Джералдин Форбс паднала на колене до водата. Ричард Форбс стоеше, наведен над нея с вдигната за удар ръка, в която държеше нещо подобно на метален прът. Лисбет видя как ръката му изрисува дъга във въздуха и се стовари върху главата на жена му, която спря да се бори.

Ричард Форбс така и не забеляза Лисбет Саландер.

Лисбет стовари крака на стола върху тила му. Мъжът падна по лице. Лисбет се наведе и хвана Джералдин Форбс. Обърна тялото ѝ под режещите пръски на падащия дъжд. Ръцете ѝ изведнъж се покриха с кръв. Джералдин Форбс имаше голяма рана на темето. Освен това тежеше като олово и Лисбет се заоглежда отчаяно наоколо, докато същевременно се опитваше да измисли как да пренесе тялото до оградата на хотела. В следващия миг до нея застана Джордж Бланд. Той закрещя нещо, което тя не успя да чуе заради бурята.

Лисбет хвърли поглед към Ричард Форбс. Мъжът бе с гръб към нея, но бе успял да се изправи на четири крака. Лисбет хвана лявата ръка на Джералдин, прехвърли я през раменете си и направи знак на Джордж Бланд да стори същото с другата. Двамата с усилие я завлачиха напред през плажа.

Бяха изминали едва половината път до оградата, а Лисбет бе напълно изтощена, сякаш в тялото ѝ не бе останала капчица сила. Сърцето ѝ прескочи, когато внезапно усети как някой я хваща за рамото. Пусна Джералдин Форбс, обърна се и ритна Ричард Форбс между краката. Той падна на колене. Лисбет се засили и го ритна в лицето. След това съзря ужасения поглед на Джордж Бланд. Той успя да задържи вниманието ѝ само около половин секунда, след което тя отново хвана Джералдин Форбс и продължи напред.

След няколко мига пак извърна глава назад. Ричард Форбс се клатушкаше на около десет стъпки след тях, олюлявайки се като пиян под напора на вятъра.

Нова светкавица проряза небето и Лисбет Саландер ококори очи.

За първи път в живота си изпита парализиращ страх.

Зад Ричард Форбс, на около стотина метра навътре във водата съзря Божието провидение.

Застинал за миг на светлината от светкавицата, черен като въглен стълб, който се издигна от водата и изчезна в небето.

Матилда.

Не е възможно.

Ураган – да.

Торнадо – няма начин.

Гренада не бе застрашен от торнадо район.

Една нетипична буря на място, където нямаше условия за възникването на торнадо.

Торнадо не може да се образува по водната повърхност.

Това е грешка от научна гледна точка.

Това е нещо уникално.

То идва, за да ме прибере .

Джордж Бланд също бе забелязал торнадото. Взаимно си извикаха да побързат, без да чуят думите на другия.

До оградата оставаха двайсетина метра. Десет. Лисбет се препъна и падна на колене. Пет. Стигнаха до портата и Лисбет се обърна за последен път назад. Зърна Ричард Форбс точно в мига, когато невидима ръка го повлече към водата. После го изгуби от поглед. С помощта на Джордж Бланд Лисбет вкара тежкия си товар през портата. Преминаха, клатушкайки се, през двора и сред грохота на бурята Лисбет чу звънтенето на счупени прозорци и протяжния вой на огъваща се ламарина. Една дъска прелетя през въздуха точно пред носа ѝ. В следващия миг усети как нещо я удря по гърба. Заболя я. Тук вятърът се усещаше по-слабо.

Лисбет спря Джордж Бланд и го хвана за яката. Наведе главата му до устата си и извика в ухото му:

– Намерили сме я на плажа. Не сме видели мъжа ѝ. Разбра ли?

Той кимна.

Завлачиха Джералдин Форбс надолу по стълбата и Лисбет ритна по вратата на мазето. Фреди Макбейн им отвори и ги погледна втренчено. След това пое товара им и ги дръпна навътре, преди отново да залости вратата.

Шумът на бурята само за секунда се промени от непоносим рев до леко пращене и бучене в далечината. Лисбет си пое дълбоко въздух.

ЕЛЛА КАРМАЙКЪЛ НАЛЯ топло кафе в една чаша и я подаде на Лисбет, която бе толкова изтощена, че едва успя да вдигне ръка. Седеше напълно апатична на пода, облегната на стената. Някой бе завил с одеяло и нея, и Джордж Бланд. Лисбет бе подгизнала и кървеше силно от една прорезна рана точно под коляното. На дънките ѝ имаше десетсантиметрова цепка. Нямаше никакъв спомен как се е появила. Лисбет наблюдаваше вяло как Фреди Макбейн и няколко от гостите на хотела бинтоват главата на Джералдин Форбс. Дочу отделни думи и разбра, че някой от групата е лекар. Забеляза, че мазето е препълнено, като към гостите на хотела се бяха присъединили външни лица, потърсили подслон.