Стиг Ларшон - Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Д-р Ричард Форбс, от време на време наричан пастор Ричард Форбс, бе на 42 години. От информацията, която представяше църквата на Остин Саут на собствената си интернет страница, ставаше ясно, че там работят седем служители. Името на пастор Дънкан Клег стоеше начело на списъка, което означаваше, че той оглавява църквата. На страницата имаше поместена негова снимка, която изобразяваше енергичен на пръв поглед мъж с буйна посребряла коса и добре поддържана прошарена брада.

Ричард Форбс бе на трето място в списъка и отговаряше за образователните въпроси. До името му в скоби бе написано Фондация „Св. Уолтър“ .

Лисбет прочете въвеждащите думи от църковния постулат.

„ Ще служим на хората от Остин Саут с помощта на молитви и благодарствени думи към Бог и като им осигуряваме стабилност, достъп до теологичното учение и оптимистичната идеология, каквато е основната цел на Американската презвитерианска църква. В ролята си на служители на Христа ние предоставяме убежище на нуждаещите се, изкупление чрез молитви и благословията на баптистката църква. Нека се радваме на Божията любов. Наш дълг е да разрушим преградите между хората и да отстраним пречките, които не им позволяват да разберат Божието послание за любов . “

Веднага след този увод бе поместена банковата сметка на църквата и призив към хората да изразят любовта си към Бога чрез конкретни действия.

Билбо ѝ бе предоставил прекрасна кратка биография на Ричард Форбс. Благодарение на нея Лисбет разбра, че Форбс е родом от Седърс Блъф, Невада, и се е изявявал като земеделец, бизнесмен, училищен администратор, местен кореспондент на вестник от Ню Мексико и мениджър на някаква християнска рок група, преди да се присъедини към църквата на Остин Саут, когато става на трийсет и една. Той бе ревизор по образование, освен това бе изучавал и археология. Билбо обаче не бе открил данни за присъдена му докторска степен.

В енорията Форбс се запознава с Джералдин Найт, единствената дъщеря на собственика на ранчо Уилям Ф. Найт, който също е една от водещите фигури в Остин Саут. Ричард и Джералдин се женят през 1997 г., след което Ричард Форбс започва да се издига стремглаво в църковните кръгове. Става председател на Фондация „Санта Мария“, чиято основна цел е да „инвестира Божиите средства в образователни проекти в помощ на нуждаещите се“.

Форбс е арестуван на два пъти. На двайсет и пет годишна възраст през 1987 г. го обвиняват в нанасяне на тежка телесна повреда в резултат на автомобилна катастрофа. По време на процеса обаче е признат за невинен. Доколкото Лисбет успя да разбере от вестникарските изрезки, тогава той наистина няма вина. През 1995 г. го съдят за присвояване на средства от християнска рок група. И този път е оневинен.

Форбс е едно от добре познатите лица в града, както и член на местния комитет по образованието. Членува в Демократическата партия, участва активно в най-различни благотворителни прояви и събира пари за осигуряването на достъп до образование на деца от семейства в неравностойно положение. Мисионерската дейност на църквата в Остин Саут е насочена основно към испаноговорещи семейства.

През 2001 година срещу Форбс са повдигнати обвинения заради несъответствия в счетоводството на Фондация „Санта Мария“. Според една вестникарска статия съществуват подозрения, че Форбс е инвестирал в печеливши фондове по-голям дял от активите на фондацията, отколкото е позволено според устава ѝ. Църквата отхвърля обвиненията, а в последвалия дебат пастор Клег ясно показва, че е на страната на Форбс. Случаят не стига до съда, а направената ревизия не открива никакви нередности.

Лисбет прегледа съсредоточено отчета за финансовото състояние на Форбс. Той имаше годишен доход от 60 000 долара, което бе доста добра заплата, ала същевременно не притежаваше никакви лични активи. Икономическата стабилност на семейството се крепеше на Джералдин Форбс, чийто баща беше починал през 2002 г. Дъщеря му бе единствена наследница на състояние, равняващо се на около 40 милиона долара. Двойката нямаше деца.

От всичко това следваше, че Ричард Форбс е зависим от съпругата си. Лисбет сбърчи вежди. Това му даваше още по-малко основания да малтретира жена си.

Лисбет влезе в интернет и изпрати кратко криптирано съобщение до Билбо, в което му благодари за информацията. След това прехвърли 500 долара по сметката, която ѝ бе изпратил.

Излезе на балкона и се облегна на парапета. Слънцето точно бе започнало да залязва. Короните на палмите, които растяха край оградата, разделяща хотела от плажа, се люлееха под напора на усилващия се вятър. Матилда бе съвсем близо до Гренада. Лисбет послуша съвета на Елла Кармайкъл и опакова в един найлонов сак компютъра си, „Измерения на математиката“, някои лични принадлежности, комплект чисти дрехи. Сложи сака на пода до леглото, след това слезе до бара и си поръча за вечеря риба и бутилка „Кариб“.