Джефри Дивър - Пастирът

— Добре ли си, Мари? — попитах.

— Миналата седмица си ударих ръката.

— Лошо?

Въпросът прозвуча съчувствено, но всъщност исках да разбера дали раната ще се отрази на работата ми. Наемниците са като диви животни — насочват се право към слабите. А счупването зараства след поне шест седмици.

— Не. Ортопедът твърди, че е неприятен хематом. Страхотна дума. Звучи по-секси от синина.

— Боли ли много?

— Малко. Търпи се. Но се възползвам максимално от ситуацията. — Засмя се и обясни: — Снимах в центъра на Вашингтон, а един задник говореше по телефона и ме блъсна по стълбите. Дори не се извини, представете си. Изгледа ме укоризнено, задето се пречкам в краката на хората, които бързат да вършат истинска работа.

Не се интересувах от причината за нараняването, а само от състоянието иМ, но Мари продължи да се възмущава на висок глас:

— Няколко дни не можех да снимам, бях много зашеметена. Трябваше да му запиша името. И да го съдя. — Гласът иМ замря. Погледна към мен: — Хей, господин екскурзовод? Може ли да се обадя на приятеля си? Моля те? От сърце. — Детинските нотки звъннаха отново.

— На кого?

— Мъжа, при когото исках да отида. Преди Терминатора да ми провали плановете. Бяхме си уговорили среща в шест. Ще се притесни, ако не се появя.

— Мар, не мислиш ли, че е по-добре да не звъниш? — обади се Джоан. — Андрю ще се досети. Искам да кажа, нали агент Корт ти забрани да използваш уличния автомат?

— Просто не исках да се бавим там — вметнах. — Но ако държиш да се обадиш, няма проблем. Уместно предложение. Нищо чудно да полюбопитства и да се отбие в къщата, а Лавинг вече знае адреса ви.

Подадох иМ кодирания си телефон.

— Само по-кратко. Не споменавай къде се намираме и какво се е случило. Ясно?

— Да.

Мари загърби лекомислената поза и по лицето иМ се изписа неохота. Защото разбра, предполагам, че всички ще чуем разговора. Или просто иМ беше неприятно да променя плановете си. Най-сетне набра номера. Надзърнах в огледалото и забелязах, че раменете иМ са изопнати от напрежение. След миг обаче тялото иМ се отпусна; прецених, че се е включил телефонният секретар на Андрю. Мари отново се превърна в тийнейджър: «Привет, аз съм… Хмм, чувствам се зле. Много искам да те видя, но няма да успея. Изникна проблем. Сериозен. Семеен. Много е важно. Налага се да отложим срещата. Ще ти се обадя при първа възможност. Желая ти хубав ден. Съжалявам».

Прекъсна връзката и ми подаде телефона. Ръката иМ трепереше леко. Без никаква връзка попита Джоан как планира да прекарат Деня на благодарността и двете се впуснаха в разговор, който спрях да слушам.

Потокът от коли се разреди и аз увеличих скоростта. Но понеже не ни следваше никой, надвишавах ограничението с не повече от шест мили в час. Организацията ми не използва правителствени табели — всички автомобили са регистрирани като собственост на дузина търговски корпорации или фондации — та ако някой полицай ни засечеше, щеше да ни спре и да попаднем в неудобна и рискована ситуация.

— Един въпрос? — прошепна Райън.

— Разбира се.

— В къщата бяха двама, нали? Лавинг и партньорът му?

— Вероятно. Възможно е да са били трима или повече, но той предпочита да работи с един.

— Е, мисля си… ние бяхме шестима — агентите плюс мен. Можехме да го задържим.

Беше си спомнил плана, който по-рано му споменах — да хванем Лавинг.

Изгледах го многозначително, после отново насочих очи към пътя.

— Агентите в колата? Бяха обезвредени.

— Вярно. Но…

— Обмислях атака — продължих, — но моментът не беше подходящ. Боях се да не въвлече госпожа Нокс, а и други заложници от квартала. Той винаги включва странични лица. Запазена марка.

— Предполагам — проточи бавно Райън. — Не бях се сетил.

Той отново се отдаде на съзерцание. Погледнах го. Не личеше да разбира, че го подвеждам.

Както бях научил от наставника си и както сега поучавам Дюбоа, най-важният въпрос е: «Каква е целта и как най-ефективно да я постигна?». Всичко останало няма значение. Това е законът в бизнеса, медицината, науката, академичната работа. Такъв е законът и в сферата на охраната — дейност като всяка друга. Аби казваше: «Разочарованието, накърнените чувства, отмъстителността, въодушевлението, гордостта са безпредметни».

Изчезваш. Загърбваш чувствата, желанията, самолюбието. Превръщаш се в нищо. В пара.

Част от ефективността се заключава в умението да подбереш най-добрата стратегия, за да накараш подопечните си да постъпват, както пожелаеш. Някои са по-податливи на разпореждания, други — на аргументи.