Джефри Дивър - Пастирът

— Как мислиш, Фреди? На сериозно ли беше или за заблуждение? — Колебаех се какво целеше Лавинг с нападението. Наистина ли искаше да ни убие и да похити Райън и семейството му? Или отклоняваше вниманието ни? Дали стратегията му не беше друга, а аз не успявах да я разгадая?

Фреди се почуди.

— Истинско… Така ми се струва. Смятам, че искаше да проникне бързо в къщата, да похити Райън и да изчезне. Без малко да го постигне. Ако бяхме излезли отзад, както планираше, щяхме да му паднем в ръцете. Сега щяха да ни съчиняват надгробните слова, а изпод ноктите на Кеслер да стърчат бамбукови пръчици. Или по-скоро изпод ноктите на жена му… О, и да ти кажа мнението си за сестрата, синко. Такива като нея подкопават реномето на блондинките.

— Следваща стъпка?

— Да открием поръчителя.

Казах на Райън, че вероятно са го взели на прицел погрешка, но не смятах така. Хенри Лавинг не би се заблудил. Исках да разбера кой го е наел и каква толкова важна за него — или за тях — информация притежава Кеслер.

Обясних на Фреди, че ще започна да проучвам щом стигнем местоназначението, и прекъснах връзката.

В същия миг телефонът избръмча отново и аз се заслушах в номера, който аудио указателят диктуваше. Беше на федералния прокурор Джейсън Уестърфийлд. Явно беше чул новината, че неговото ченге-герой, звездата-свидетел в още несъществуващото дело, едва не е бил отвлечен след престрелка в област Феърфакс. Уестърфийлд беше последният човек на света, с когото исках да разговарям в момента. Не натиснах зеления бутон.

Забелязах, че Райън се взира в страничното огледало.

— Детектив Кеслер?

— Наричай ме Райън.

— Добре, Райън. Благодаря, че покриваше фланга ни в къщата. Участвал ли си някога в специален отряд?

— Никога. Работех на улицата. Ти си по-врял и кипял.

Беше се поусмирил, след като едва не уби съседа си. Непрекъснато се озърташе назад. Не отлепяше ръка от дръжката на револвера си, както аз стисках здраво волана.

В колата цареше унило мълчание. Сега и аз се поуспокоих; заразмишлявах над операцията, опитвах се да проникна в съзнанието на Хенри Лавинг и да разчета следващите му ходове. Отбелязах за колко кратко време бе успял да се придвижи тайно от един щат в друг, да открие доверен партньор, да маскира успешно пристигането си на местоназначението, да разузнае района, да разбере кои са най-близките съседи на жертвата и да предприеме рискована операция на светло, подавайки фалшив сигнал в полицията, за да отклони вниманието на подкреплението. Прибягна до «приятелски финт» — нападение от страна на съюзник, който действа или погрешка, или по принуда, докато истинският противник атакува от друга посока. Въпреки потенциалния риск не се бе побоял да въоръжи Теди Нокс.

Този анализ беше полезен, но — все едно оглеждах шахматна дъска след първите ходове — ми даваше само най-бегла представа за бъдещия развой на играта. Пред Лавинг се откриваха хиляди варианти.

Джоан клатеше глава, притискаше силно дамската си чанта — често явление при жертвите на наемници. Познатите вещи действат успокояващо.

— Ако не беше тук… — тихо отрони тя.

Думите иМ сякаш се отнасяха до цялото семейство, но тя млъкна рязко, осъзнала — както и аз — че съдържат и критика към съпруга иМ, който отначало бе отказал помощта. Райън не даде признаци да е забелязал.

След миг погледна към мен:

— Искам да се обадя на Аманда.

— Разбира се. Само не споменавай къде се намираме.

Извади кодирания телефон. Обясних му как работи и той набра номера. Свърза се веднага и със спокоен глас я попита как се чувства сред природата. Накрая обясни, че в къщата е възникнал дребен проблем. Каквото и да е чула по новините, всички са добре.

— Дребен проблем — повтори Мари и се изсмя цинично. — Така казал и капитанът на «Титаник».

Младата жена отвори голямата си чанта, извади купчина черно-бели фотографии и започна да ги сортира. «Добре», рекох си. Нека се занимава. Да брои крави. Да следи за извънщатски табели.

Райън подаде телефона на жена си. Джоан също омаловажи инцидента, макар по-трудно да се преструваше на безгрижна. Настана пауза, докато изслушваше дъщеря си.

— Не знам защо, скъпа. Ще разберем. Господин Корт… агент Корт ще разбере.

Заслуша се пак и се впусна в неразбираем разговор за гимназията, приятелите, ски ваканцията, планирана за коледните празници.

Завих бързо. Проверих в огледалото. Никой не ни следваше. Забелязах също как Мари трепна и за миг си помислих, че е пострадала при бягството. После обаче си спомних превръзката на ръката иМ. Тя си нави ръкава и я огледа.