Ан Райс - Полунощ

Вече бях така съсипан от нещастие, че не можех да стана от леглото. Лежах, захлупил лице върху ръцете си, и ридаех, макар че всички ми казваха, че това е глупаво, а Гертруд се кълнеше, че ще открие «момичето».

Ромер ми каза, че трябва да запиша всичко случило се с тази млада жена, като част от изследователската ми работа, но, Стефан, написаното бе толкова жалко и неизчерпателно, че затова сега не те насочвам за справка към онези стари доклади. Когато се върна в Амстердам, с Божията помощ, ще подменя записките си с тази много по-живописна хроника.

Но да продължим, не остана много за разказване - след две седмици един млад ученик на Рембранд, неотдавна пристигнал от Утрехт, дойде при мен и каза, че момичето, което търся, сега живее със стария портретист Роелант, който бе познат само под това име и на младини бе учил в Италия, и все още имал много поръчки, но бил много болен и недъгав и едва можел да плаща дълговете си.

Може би не помниш Роелант, Стефан, но нека ти кажа, че той беше добър художник, чиито портрети биха направили чест и на Караваджо, и ако не беше поразен от тази болест на костите, която го бе осакатила, сигурно щеше да е много по-известен.

По онова време той беше вдовец с трима сина, както и много добър човек.

Веднага отидох да видя Роелант, който ме знаеше и винаги ме посрещаше сърдечно, но този път вратата се затръшна под носа ми. Нямал време за срещи с «млади учени», както ни наричаше, и ме предупреди с доста зложелателен тон, че такива като нас могат да бъдат прогонени дори от Амстердам.

Ромер каза, че трябва да оставя нещата така за известно време, а ти знаеш, Стефан, че ние оцеляваме, защото успяваме да не привличаме вниманието. Но в последвалите дни виждахме, че Роелант плаща многобройните си дългове и че той и децата от първата му жена сега са облечени в хубави дрехи, които говореха за извънредно богатство.

Казваха, че Дебора, много красиво шотландско момиче, наето от него за бавачка на синовете му, приготвила някакъв мехлем за изкривените му пръсти, който ги сгрял и отпуснал, и той отново можел да държи четката. Според слуховете получавал добри пари за новите портрети, но няма как да е правил по три или четири такива на ден, за да изкара достатъчно за мебелите и дрехите, които сега влизаха в онази къща.

Скоро се разчу, че шотландското момиче било богато, извънбрачно дете на благородник, който въпреки че не я припознал, и? изпращал много пари, които тя деляла с Роелант заради това, че я е приел в дома си.

Кой може да е този човек, чудех се аз. Благородникът от огромния шотландски замък, който се издигаше почти като естествена скала над долината, от която бях отвел това дете, босо, мръсно и разкъсано чак до кости от камшика, неспособно дори да се храни само? Същинска приказка, няма що!

С Ромер гледахме на всичко това с безпокойство, защото ти знаеш не по-зле от мен причината, поради която не използваме силите си за собствена облага. Чудехме се откъде идва цялото това богатство, ако не от онзи дух, който бе връхлетял в кабинета на Ромер, за да изпотроши всички часовници по команда на Дебора.

Но в дома на Роелант всички бяха доволни и старецът се ожени за младото момиче, преди годината да е изтекла. Два месеца преди сватбата Рембранд вече я беше нарисувал, а месец след венчавката портретът бе закачен в салона на Роелант, за да могат всички да го видят.

На врата на Дебора на този портрет висеше същият онзи бразилски смарагд, който тя толкова бе харесала по време на нашата разходка. Беше го купила преди доста време от бижутера, заедно с всякакви други скъпоценности и златни съдове, които и? бяха харесали, както и картини на Рембранд, Хале и Юдит Лейсер, на които така се възхищаваше.

Вече не можех да стоя настрана. Къщата бе отворена за всеки, който искаше да види картината на Рембранд, с която Роелант особено много се гордееше. И когато аз пристъпих прага, за да видя портрета, старият Роелант не направи никакъв опит да ме спре, а дори докуцука до мен с бастуна си и собственоръчно ми предложи вино. А после ми посочи своята любима Дебора, която беше в библиотеката на къщата и заедно с учителя си четеше и пишеше на латински и френски, защото това било най-голямото и? желание. Учела се много бързо, каза Роелант. Това го изумявало, дори наскоро била прочела писанията на Анна Мария ван Шурман, която твърдяла, че жените са не по-малко способни да учат от мъжете.

Изглеждаше преизпълнен с радост.

Когато видях Дебора, се усъмних дали наистина зная истинската и? възраст. Облечена в зелено кадифе и окичена с бижута, тя изглеждаше като истинска млада жена - може би на седемнайсет. Роклята и? бе с широки ръкави и огромна пола, а в черната и? коса имаше зелена панделка с атлазени розетки. Очите и? също изглеждаха зелени на фона на тази прекрасна дреха. В този миг ми хрумна, че вероятно самият Роелант не знае истинската и? възраст. Но нито дума не излезе от устата ми, за да разоблича всички лъжи, с които се бе обградила - просто стоях потресен от красотата и?, сякаш поразен от мълния. Втора, много по-мощна мълния, ме прониза в сърцето, когато тя вдигна поглед и се усмихна.