Ан Райс - Полунощ

Тя хареса един прекрасен бразилски смарагд със златен обков, който тъкмо показваха на богат англичанин. Когато англичанинът се отказа от него, защото беше много скъп, Дебора седна на масичката да го разгледа, като че можеше да го купи. Взираше се като омагьосана в правоъгълния камък, обкован с филигран от старо злато. Попита на английски колко струва и дори не мигна, когато чу цената.

Уверих търговеца, че ще си помислим дали да го купим, тъй като дамата очевидно го иска, и с усмивка и? помогнах да излезем на улицата. Бях много тъжен, че не мога да и? го подаря.

И докато вървяхме по вълнолома обратно към къщата, тя ми каза:

- Не тъгувай. Никой не очаква подобно нещо от теб. - Тогава за първи път ми се усмихна и стисна ръката ми. Сърцето ми подскочи, но тя отново охладня и потъна в мълчание.

Разказах всичко това на Ромер, който каза, че макар да не сме давали обет за целомъдрие, моето поведение било много достойно, както и очаквал, но сега трябвало да се върна към изучаването на английските книги, защото все още съм пишел ужасно на този език, пък и така съм щял да ангажирам ума си.

На седмия ден от пребиваването на Дебора в метрополията, един от нашите членове, за когото си чувал и от когото дори си се учил, макар че тя е мъртва вече от много години, дойде от Харлем, където бе на посещение при брат си - съвсем обикновен човечец. Тя обаче не беше никак обикновена, а могъща вещица - Гертруд ван Сталк. По онова време бе най-силният член на ордена. Веднага и? разказаха за Дебора и тя помоли да говори с детето, за да види дали ще може да прочете мислите и?.

- Дори не ни е казала дали може да чете и пише - каза Ромер, - всъщност не ни е казала нищо и ние не можем да определим дали долавя мислите или намеренията ни. Затова не знаем как да процедираме. Усещаме със сърцата си, че има дарби, но не сме сигурни; заключила е съзнанието си за нас.

Гертруд веднага отиде при нея, но още щом чу стъпките и?, Дебора скочи така, че преобърна табуретката, захвърли ръкоделието си и притисна гръб към стената. Оттам се втренчи с омраза в Гертруд, а после се опита да избяга от стаята, като започна да забива нокти в стените, като че искаше да мине през тях, докато накрая откри вратата и изтича по стълбите, за да излезе на улицата.

Двамата с Ромер я хванахме, умолявахме я да се успокои и я уверявахме, че никой не иска да я нарани. Накрая той каза:

- Трябва да накараме това дете да проговори.

През това време Гертруд ми даде една бележка, надраскана на латински на лист хартия. На нея пишеше: «Това дете е могъща вещица». Аз го подадох на Ромер, без да продумам.

Помолихме Дебора да дойде с нас в кабинета на Ромер - голяма, просторна стая, която ти добре познаваш, тъй като сега е твоя, но по онова време бе пълна с часовници, защото той много ги обичаше. Тези часовници сега са пръснати из цялата къща.

Ромер винаги държеше прозорците към канала отворени и през тях нахлуваше живителният шум на града. Отчасти това беше дори приятно. Щом въведохме Дебора в озарената от слънчевата светлина стая и я помолихме да седне и да се успокои, тя като че кротна и притихна, а после седна и някак изморено и измъчено го погледна в очите.

Измъчено. В този миг видях в погледа и? такава болка, че едва не се разплаках. Защото маската на безразличието почти се бе стопила и устните на Дебора трепереха, когато тя каза на английски:

- Кои сте вие? Какво, за бога, искате от мен?

- Дебора - каза Ромер тихо и утешително. - Чуй какво ще ти кажа, дете, ще говоря направо. През цялото време се опитвахме да разберем доколко си способна да разбираш.

- А какво трябва да разбера? - попита тя с ненавист. От натежалите и? гърди излизаше почти женски, треперещ глас, бузите и? пламтяха. Тя се превръщаше в жена, твърда и студена отвътре, опустошена от ужаса, на който бе станала свидетел. Къде се дяна детето, помислих си аз, а тя се обърна, втренчи се в мен, а после отново в Ромер. Не го бях виждал толкова разтревожен. Но той успя да се съвземе и отново заговори:

- Ние сме орден учени и нашата цел е да изследваме редките дарби, каквито е притежавала и твоята майка, погрешно смятана за рожба на дявола. Ти също имаш такива дарби. Нима не е вярно, че майка ти е можела да лекува? Дете, такава сила не идва от дявола. Виждаш ли всички тези книги наоколо? Те са пълни с истории за подобни хора, наричани на едно място вълшебници, на друго вещици, но какво общо има дяволът с всичко това? Ако притежаваш такива сили, моля те, довери ни се, за да можем да те научим как да боравиш с тях.