Ан Райс - Полунощ

Ромер и? разказа и как сме помагали на вещици да избягат от инквизиторите си и да дойдат при нас, на сигурно място. Каза и? дори за две от нашите членки - които имаха силната дарба да виждат духове, и за Гертруд, която можеше да накара прозорците да се тресат само с мисълта си.

Очите на детето се разширяваха все повече, но лицето и? си оставаше каменно. Ръцете и? стискаха подлакътниците на стола, тя бе килнала глава наляво и оглеждаше Ромер от глава до пети.

На лицето и? отново се появи омраза. Ромер прошепна:

- Тя чете мислите ни, Петир, а може да скрие своите от нас.

Това я стресна, но пак не каза нищо.

- Дете - каза Ромер, - станала си свидетел на нещо ужасно, но със сигурност не вярваш в обвиненията срещу майка ти. Кажи ни, моля те, на кого си говорила онази нощ? Петир те е чул. Ако можеш да говориш с духове, кажи ни. Нищо лошо няма да ти се случи.

Никакъв отговор.

- Дете, нека ти покажа своята сила. Тя не идва от Сатаната и изобщо не е нужно да го призовавам, за да я използвам. Аз не вярвам в Сатаната. Виж часовниците наоколо - онзи високия, стенния, и онзи с махалото вляво от теб, и онзи на полицата над камината, и часовника на писалището ей там.

Тя ги огледа всичките, което много ни зарадва, защото означаваше, че разбира. После отново се втренчи в Ромер, когато той, без изобщо да помръдва, накара всичките часовници да спрат като един. Безкрайното тиктакане изчезна и в стаята се възцари тишина, която сякаш бе приглушила дори звуците от канала под нас.

- Дете, повярвай ни, защото ние също обладаваме подобни сили - каза Ромер, а после се обърна към мен и ми каза да накарам със силата на мисълта си часовниците отново да заработят. Аз затворих очи и наредих на часовниците: «Работете!», и те наистина заработиха, а стаята отново се изпълни с тиктакането им.

Изражението на Дебора премина от хладна подозрителност във внезапно презрение. Тя скочи от стола, отстъпи към книгите до стената и взирайки се с омраза в нас, изкрещя:

- Вещици! Защо не ми казахте? Вие всички сте вещици! Вие сте орден на Сатаната. - А после сълзите рукнаха по лицето и? и тя захлипа: - Истина е, истина, истина!

Обгърна се с ръце, за да закрие гърдите си, и гневно ни заплю. Нищо не можехме да кажем, за да я успокоим.

- Всички ние сме прокълнати! А вие се криете в този град на вещици, където не могат да ви изгорят! - пищеше тя. - О, лукави вещици в дяволски дом!

- Не, дете - извика Ромер. - Ние нямаме нищо общо с дявола! Опитваме се да разберем онова, което другите осъждат.

- Дебора - изкрещях аз, - забрави лъжите, които са ти втълпили. Никой в този град няма да те изгори! Помисли за майка си. Какво каза тя или какво направи, преди да започнат да я измъчват и да я карат да повтаря тези гадости?

О, но точно това не биваше да казвам! Нямаше как да зная, Стефан. Нямаше как да зная. Чак когато лицето и? сякаш се вкамени и тя запуши ушите си с ръце, осъзнах грешката си. Майка и? беше вярвала, че твори зло!

И тогава от треперещите устни на Дебора започнаха да се леят проклятия:

- Нечестивци, това сте вие! Вещици! Часовници можели да спират! Е, добре, ще ви покажа какво може да прави дяволът чрез една вещица.

Тя пристъпи в центъра на стаята, загледа се в прозореца, сякаш в синьото небе, и извика:

- Ела, мой Лашър, покажи на тези нещастни вещици силата на великата вещица и нейния дявол. Счупи всички часовници, до един!

И в този миг огромна тъмна сянка се появи на прозореца, сякаш духът, когото зовеше тя, се бе смалил, за да влезе в стаята.

Тънкото стъкло по циферблатите на часовниците се разтроши, изкусно споените дървени кутии се отвориха, пружините изскочиха навън и часовниците започнаха да падат от полицата на камината и от писалището, а високият стенен часовник се разби на пода.

Ромер бе много изплашен, защото рядко бе виждал дух с такава сила, и ние просто усещахме това създание, допира му до дрехите ни, когато профуча покрай нас и сякаш изстреля невидимите си пипала, за да изпълни повелята на вещицата.

- Да се продъните в ада дано, вещици. Аз няма да бъда като вас! - пищеше Дебора, а когато книгите започнаха да падат от лавиците, тя отново избяга навън и затръшна вратата след себе си така, че колкото и да се мъчехме, не успяхме да я отворим.

Но духът си бе отишъл. Вече нямаше защо да се страхуваме от него. След продължителна тишина вратата се отвори и ние излязохме от стаята. Тогава разбрахме, че Дебора е напуснала къщата доста отдавна.

Ти знаеш, Стефан, че по това време Амстердам беше един от най-големите градове в Европа, с население сто и петдесет хиляди души, че и повече. И тя бе изчезнала в този голям град. Търсихме я във всички бордеи и кръчми, но без резултат. Дори при херцогиня Ана, най-богатата проститутка в Амстердам, защото там момиче като Дебора със сигурност би намерило убежище. И макар че херцогинята както винаги ни посрещна добре и дори ни сервира добро вино, не можа да ни каже нищо за мистериозното дете.