Ан Райс - Полунощ

Лайтнър се взираше в него с откровено изумление. После лицето му се зачерви. Като че неудобството му се засилваше.

Майкъл се засмя, макар че се опита да се сдържи. Помръдна пръстите на дясната си ръка.

- Това ли имахте предвид, като казахте да се концентрирам и да извлека информация?

- Е, предполагам, че да. Но не съм си и помислял, че можете да извлечете толкова озадачаващо…

- Срамувате се от случилото се с рицарите тамплиери. Винаги сте се срамували. Понякога в Лондон слизате в подземието, където се пазят архивите, и четете старите документи. Не компютърни копия, а старите документи, написани върху пергамент с мастило. Опитвате се да се убедите, че орденът не е можел да направи нищо да помогне на тамплиерите.

- Много впечатляващо, господин Къри. Но ако знаехте нашата история, щяхте да разберете, че никой, освен папата не е можел да спаси рицарите тамплиери. Със сигурност не сме били в позиция да го направим, тъй като сме били малка и абсолютно тайна организация. И честно казано, когато гоненията са спрели, когато Жак дьо Моле и останалите били изгорени живи, не е имало на кого да върнем парите.

Майкъл отново се засмя.

- Не е нужно да ми обяснявате това, господин Лайтнър. Но вие като че наистина се срамувате заради нещо, случило се преди шестстотин години. Що за дълголетници сте се събрали там. Между другото, навремето написах доклад за рицарите тамплиери и съм съгласен с вас. Никой не е можел да им помогне, дори папата. Ако бяхте излезли на светло, щяха да изгорят и вас.

Лайтнър отново се изчерви.

- Без съмнение. Е, сега сигурен ли сте, че ви казвам истината?

- Сигурен? Аз съм впечатлен! - Майкъл го оглежда внимателно известно време. И отново се появи онова смътно усещане за почтено човешко същество, което споделя ценностите, които значеха много за самия него. - Значи вашата работа е причината да ме следите, въпреки безпокойствата, неудобствата и моето неблагоразположение? - Взе отново картичката и я пъхна в джоба на ризата си.

- Не съвсем - каза англичанинът. - Въпреки че наистина много искам да ви помогна и ако това ви звучи снизходително или обидно, моля да ме извините. Искрено съжалявам. Но истината е, че няма смисъл да лъжа човек като вас.

- Е, предполагам, че за вас няма да бъде никаква изненада, че през последните няколко седмици на няколко пъти съм се молил на глас някой да ми помогне. Сега съм малко по-добре, отколкото преди два дни, обаче. Доста по-добре. На път съм да направя онова… което чувствам, че трябва да направя.

- Вие притежавате огромна сила, а всъщност не я разбирате - каза Лайтнър.

- Но силата не е важна. Говоря за задачата. Четохте ли статиите за мен?

- Да, всичко, което успях да намеря.

- Е, тогава знаете за виденията, докато бях мъртъв, и че в тях се крие причината да се върна. И че по един или друг начин целият спомен за това бе изличен. Е, почти целият спомен.

- Да, разбирам.

- Тогава знаете, че феноменът с ръцете ми няма значение - каза Майкъл. - Неудобство. - Отпи още едно голяма глътка от бирата. - Никой не вярва на моята мисия. Но минаха повече от три месеца от инцидента и чувството си е същото. Върнах се тук заради задачата си. Тя има нещо общо с къщата, където бях снощи. Къщата на Първа улица. И ще продължавам да се опитвам да разбера каква точно е задачата ми.

Мъжът го гледаше напрегнато.

- Така ли? Къщата е свързана с виденията ви, докато сте били в безсъзнание?

- Да, но не ме питайте как. От месеци виждам все онази къща. Виждам я и насън. Свързана е. Изминах две хиляди километра, защото е свързана с тях. Но наистина не ме питайте как или защо.

- А Роуан Мейфеър, тя как е свързана с това?

Майкъл остави бавно бирата и погледна англичанина оценяващо.

- Вие познавате доктор Мейфеър?

- Не, но знам доста за нея и за семейството и? - отвърна англичанинът.

- Така ли? За семейството и?? Сигурно ще и? е интересно да узнае това. Но откъде знаете за семейството и?? Какво общо има то с вас? Мисля, че казахте, че сте чакали пред къщата ми в Сан Франциско, защото сте искали да говорите с мен.

Лицето на Лайтнър за миг потъмня.

- Много съм объркан, господин Къри. Вероятно вие ще ме осветлите. Но как така и доктор Мейфеър се озова там?

- Вижте, направо ми призлява от тия въпроси. Тя беше там, защото се опитваше да ми помогне. Нали е лекар.

- Значи е била там в качеството си на лекар? - попита Лайтнър почти шепнешком. - Значи просто съм работил с погрешни сведения. Не ви ли прати доктор Мейфеър тук?