Ан Райс - Полунощ

Мина покрай пианото към завесите на цветя и дръпна въжето. Мразеше да стои на изкуствено осветление сутрин. Отново се почувства щастлив, щом видя Сейнт Чарлз авеню, широките ивици трева, трамвайните релси и прашния листак на дъбовете. Не бе запомнил, че листата на дъбовете са толкова тъмнозелени. Сякаш всичко, което виждаше, бе някак изключително ярко. И когато трамваят мина под него, клатушкайки се бавно към горната част на града с познатия, неповторим рев, вълнението отново го завладя. Колко приспивно, колко прекрасно познато бе всичко тук.

Трябваше да излезе, да отиде отново до къщата на Първа улица, но усещаше, че англичанинът го гледа. И отново не долови нищо друго, освен честност и доброта.

- Добре, наистина ме заинтригувахте - каза Майкъл и се обърна. - И съм ви благодарен. Но всичко това не ми харесва. Наистина. Така че да оставим настрана интереса и благодарността, давам ви двайсет минути да ми обясните кой сте, защо сте тук и за какво е всичко това. - Седна на кадифеното канапе срещу мъжа и отрупаната с листове маса и изгаси лампата. - О, и благодаря за бирата. Наистина ми дойде добре.

- Има още в хладилника в кухнята - каза англичанинът, невъзмутимо любезен.

- Много мило - отвърна Майкъл. Чувстваше се удобно в тази стая. Не си я спомняше много добре от детството, но му допадаше - тъмните тапети на стените, с меките тапицирани мебели и ниските месингови лампи.

Мъжът се настани до масата и се обърна към него. Чак сега Майкъл забеляза малката бутилка бренди и чашата. Видя и сакото на мъжа на облегалката на другия стол. Едно куфарче, онова, което бе видял на летището, бе изправено до стола.

- Желаете ли малко коняк? - попита мъжът.

- Не. Защо сте наели апартамент тук? Какво става?

- Господин Къри, аз принадлежа към една стара организация. Нарича се Таламаска. Чували ли сте това име?

Майкъл се замисли за миг и отвърна:

- Не съм.

- Историята и? датира още от единайсети век. Всъщност дори отпреди това. Но някъде през единайсети век сме приели името Таламаска, както и вид кодекс, да го наречем, определени правила. Казано със съвременни понятия, ние сме група историци, които се интересуват предимно от изследване на необичайни феномени. Вещерство, призраци, вампири, хора със забележителни психични способности - всички тези неща представляват интерес за нас и ние поддържаме огромен архив с информация по темата.

- И правите това от единайсети век?

- Да, дори отпреди това, както ви казах. В много отношения сме пасивна група; не обичаме да се намесваме. Но нека ви покажа нашата визитна картичка и нашето мото.

Англичанинът извади една картичка от джоба си, подаде я на Майкъл и се върна на мястото си. Майкъл я прочете:

ТАЛАМАСКА

«Ние наблюдаваме и сме винаги тук.»

Имаше и телефонни номера в Амстердам, Рим и Лондон.

- Имате центрове на всички тези места? - попита Майкъл.

- Наричаме ги метрополии - отвърна англичанинът. - Но да продължим - ние сме предимно пасивни, както казах. Събираме информация; съпоставяме, проследяваме препратките, съхраняваме записите. Но много активно предоставяме нашата информация на онези, които могат да имат нужда от нея. Научихме за вашето премеждие от лондонските вестници и чрез контакта ни в Сан Франциско. Мислим, че сме в състояние да… да ви бъдем от полза.

Майкъл махна дясната си ръкавица, изпъна бавно пръсти и я сложи встрани. Отново взе картичката. Ярък проблясък - Лайтнър поставя няколко такива картички в джоба си в някаква друга хотелска стая. Ню Йорк Сити. Миризма на цигари. Шум на коли. Някаква жена някъде говори нещо на Лайтнър с британски акцент…

- Защо не зададете определен въпрос, господин Къри?

Думите откъснаха Майкъл от образите.

- Добре тогава - отвърна той. «Този мъж казва ли ми истината?» Потокът от образи продължи, изтощителен и обезкуражаващ, гласовете станаха по-високи, по-объркващи.

През глъчката Майкъл чу Лайтнър да казва:

- Концентрирайте се, господин Къри, извлечете онова, което искате да знаете. Научете дали сме добри хора.

Майкъл кимна и повтори тихо въпроса, но не можеше да издържа повече. Остави картичката на масата, като внимаваше да не докосне дървото. Трепереше леко. Отново си сложи ръкавицата. Зрението му се проясни.

- Е, какво узнахте? - попита Лайтнър.

- Нещо за рицарите тамплиери, откраднали сте парите им - отвърна Майкъл.

- Какво? - Лайтнър беше слисан.

- Откраднали сте парите им. Ето защо разполагате с всички тези метрополии из цялото кралство. Откраднали сте парите им, когато кралят на Франция ги е арестувал. Дали са ви ги да ги пазите и вие сте ги опазили. Вие сте богати. Червиви от пари. Срамувате се от случилото се с тамплиерите - че са били обвинени в магьосничество и са били убити. Това, разбира се, го знам от историческите книги. Завършил съм история. Знам всичко, случило се с тях. Кралят на Франция искал да прекърши мощта им. Очевидно не е знаел за вас. - Майкъл млъкна. - Малцина знаят за вас.