Ан Райс: Полунощ 2

Сестрите разказали на Ъруин Дандрич, че той крещял на Стела да му помогне.

«Той ще ме подлуди. О, защо, за бога, просто не ме убие? Стела, помогни ми. Стела, кажи му да ме убие.»

Коридорите кънтели от писъците му.

- Не исках да му слагам повече инжекции - казала на Дандрич една от сестрите. - Той като че никога не спеше. Непрестанно се бореше с демоните си, мърмореше и проклинаше. Така беше по-лошо за него, струва ми се.

«Той е обявен за напълно и неизлечимо луд - пише един от частните ни детективи. - Разбира се, ако беше излекуван, може би щеше да бъде изправен пред съда за убийството. Господ знае какво е казала Карлота на властите. Вероятно нищо. Вероятно никой нищо не е и питал.»

Сутринта на шести ноември, сам и оставен без наблюдение, Лайънъл очевидно получил гърч и умрял от задушаване, защото си глътнал езика. Нямало никакво бдение в погребалната зала на Мегазин стрийт. Братовчедите били върнати сутринта на погребението, като им било казано да идат направо на службата в «Свети Алфонс». Там пък специално наетите организатори на погребението им казали да продължават към гробището, защото госпожица Карлота искала всичко да е по-тихо.

Въпреки това те се събрали пред портата на гробището откъм Притама стрийт и гледали отдалече как ковчегът на Лайънъл е положен до този на Стела.

Семейната легенда:

«Всичко беше свършило и всичко го знаеха. Горкият Пиърс все пак успя да преживее станалото. Учи малко в Колумбийския университет, а на следващата година влезе в Харвард, но чак до смъртта му никой не споменаваше Стела в негово присъствие. И как само мразеше Карлота. Единственият път, когато го чух да и? проговаря, и? каза, че тя е виновна. Трябвало да дръпне лично спусъка.»

Пиърс не само че се възстановил, но и станал много способен адвокат, като играл важна роля в управлението и увеличаването на богатството на Мейфеър в продължение на десетилетия. Той умрял през 1986 година. Синът му, Райън Мейфеър, роден през 1936 година, е гръбнакът на «Мейфеър и Мейфеър» днес. Младият Пиърс, синът на Райън, в момента е най-обещаващият млад адвокат във фирмата.

Но братовчедите, които казали «Всичко свърши», били прави.

Със смъртта на Стела силата на вещиците Мейфеър била напълно прекършена. Стела била първата от надарените наследници на Дебора, която умряла млада. Тя била и първата, която умряла от насилствена смърт. Никога вече след това вещица Мейфеър не управлявала в къщата на Първа улица, нито пък имала контрол върху управлението на завещанието. Всъщност сегашната наследница е просто безмълвен кататоник, а нейната дъщеря - Роуан Мейфеър - е млад неврохирург и живее на две хиляди мили от Първа улица. Освен това тя не знае нищо за майка си, за наследството си, за дарбите на предците си или за дома си.

Как се е стигнало дотук и кой може да бъде обвиняван? Това са въпроси, над които можем вечно да си блъскаме главите. Но преди да ги разгледаме по-подробно, нека се върнем малко назад и да видим каква позиция възприема Таламаска след смъртта на Артър Лангтри.

Статус на разследването през 1929 г.

На тялото на Артър Лангтри така и не била направена аутопсия. Останките му били погребани в Англия в гробището на Таламаска, както той отдавна бе пожелал. Няма никакво доказателство да е умрял от насилствена смърт; всъщност последното му писмо, което описва убийството на Стела, показвало, че той вече страда от проблеми със сърцето. Някой може да каже, че стресът, който Лангтри преживял в Ню Орлиънс, е бил капката, преляла чашата. Вероятно той е можел да живее още, ако не бил отишъл там. От друга страна, той не се бил оттеглил от активна служба и може би е щял да срещне смъртта си при някой друг случай.

Управляващият съвет на Таламаска обаче сметнал смъртта на Артър Лангтри за още един от нещастните случаи около вещиците Мейфеър. Свидетелството на Артър, че е видял призрака на Стюарт, било прието от опитните изследователи като доказателство, че Стюарт е умрял в къщата на Мейфеър.

Но Таламаска искала да разбере как точно е станало това. Дали Карлота го бе убила? И ако е било така, защо?

Само че имало доста основания срещу подозрението, че Карлота може да е убиецът. Вероятно вече е очевидно защо и ще става още по-очевидно в течение на нашия разказ. Карлота цял живот е била католичка, безрезервно честен адвокат, както и почтен гражданин. Тя усилено се противопоставяла на Стела, защото очевидно се опитвала да и? наложи собствените си морални убеждения, или поне така смятали членовете на семейството, приятелите и дори странични наблюдатели.