Ролинс, Джеймс - Олтарът на рая

Лорна мислено изстена. Беше споменала името на малкото само на асистента си, но, както винаги, мълвата в ЦИЗВО се разпространяваше бързо. Бузите й пламнаха. От нея се очакваше да бъде учен, а не момиченце с малко коте.

- Коремът му е пълен - рече тя. - Поне за следващите два часа. После отново ще заскимти за бутилката.

- Това означава, че лабораторията ще разполага с достатъчно време да приключи с генетичния анализ.

- С какво разполагаме засега?

С нетърпение очакваше някакви резултати. След пристигането в ЦИЗВО беше прекарала цялото си време в стабилизиране на изнемощелите създания и помагане при вземането на кръвни и тъканни проби. Докато извършваше физическите прегледи, ДНК пробите бяха изчезнали в главната генетична лаборатория - царството на д-р Метойър, до което малцина имаха достъп. Директорът бе световноизвестен с пионерските си трудове върху клонирането и междувидовата трансплантация на ембриони.

- Още не сме навлезли в дълбочина - каза Карлтън. - Но първоначалният анализ на хромозомите вече показа нещо интригуващо. В момента повтаряме теста, но реших да сляза да те извикам. Трябва да го видиш лично.

Направи й знак да го последва и тръгна към вратата. Нещо явно го беше развълнувало и възбудата му се предаде и на нея.

Тя тръгна след него, като буквално трепереше от любопитство. На прага се обърна и видя, че Игор я наблюдава, отново вкопчен във вратата на кафеза. Пак беше започнал да трепери.

Чу го как прошепна след нея:

- Искам у дома.

8.

Никак не й се искаше да затваря вратата и да остане глуха за жалните молби на Игор, но имаше по-голяма загадка за решаване. Въпреки това я жегна съжаление и съчувствие, които притъпиха остротата на професионалния й интерес.

Когато ключалката на вратата изщрака, шефът й вече беше преполовил коридора. Движеше се с големи целенасочени крачки. Говореше, но Лорна успя да чуе само последните му думи.

- ... и вече започнахме ПВР тестове, за да увеличим ключовите хромозоми. Но, разбира се, определянето на ДНК секвенциите ще продължи почти цяла нощ.

Лорна забърза, за да го настигне - както физически, така и умствено. Продължиха по друг коридор и стигнаха двойната врата на отделението с генетичните лаборатории, заемащо това крило на ЦИЗВО.

Главната лаборатория бе дълга и тясна, от двете страни на пътеката имаше наредени биокамери и работни станции. Рафтовете и масите бяха заети от най-модерна генетична апаратура - центрофуги, микроскопи, инкубатори, електрофорезно оборудване, цифрови камери за визуализиране на ДНК, всевъзможни пипети, стъкленици, везни, епруветки с ензими и ПВР химикали.

Карлтън продължи към двама наведени пред един компютърен екран изследователи. Стояха плътно един до друг, облечени в бели лабораторни престилки. На Лорна й заприличаха досущ на съединените в бедрото маймунки Хюи и Дюи.

- Направо изумително - заяви д-р Пол Трент и погледна Лорна през рамо. Беше млад, слаб, с прибрана зад ушите руса коса. Приличаше повече на калифорнийски сърфист, отколкото на водещ невро- биолог.

Съпругата му Зои стоеше до него. Беше латиноамериканка. Черната й коса бе къса - по-къса от тази на мъжа й - и обрамчваше широките й луничави скули. Лабораторната престилка изобщо не можеше да скрие пищните извивки на тялото й.

Двамата бяха биолози от Станфорд, истински вундеркинди в областта си, получили научни степени преди да навършат двадесет и пет, и вече ценени високо в академичната общност. Бяха пристигнали в Ню Орлиънс по двегодишна програма за изследване на развитието на нервната система у клонирани животни и изучаване на структурната разлика между мозъците на клонинга и оригинала.

Определено се бяха озовали на подходящото място.

ЦИЗВО бе един от водещите центрове в страната в областта на клонирането. През 2003 година тук за първи път бе извършено клониране на див хищник - африканска котка с подходящото име Дито 21. А през следващата година се канеха да започнат комерсиално клониране на домашни любимци като начин да съберат средства за работата си със застрашените видове.

Зои се дръпна от монитора.

- Лорна, трябва да видиш това.

Лорна се приближи. На екрана имаше кариограма, показваща набор номерирани хромозоми, подредени в таблица.

Кариограмите се правеха с помощта на химикал, който улавяше делящата се клетка в състояние на метафаза. След това хромозомите се отделяха, оцветяваха и подреждаха в таблица по големина и форма, всяка със съответния си номер. Хората имаха четиридесет и шест хромозоми, разделени на двадесет и три двойки. На монитора се виждаха двадесет и осем двойки.