Ролинс, Джеймс - Олтарът на рая

Лорна знаеше, че папагалът иска да излезе от клетката. Вече беше успял да го направи веднъж. Малко след като го бяха докарали беше вдигнал резето с клюн и нокти и бе отворил вратата на кафеза. Откриха го върху клетките, надаваше крясъци всеки път, когато някой се опитваше да го приближи. Наложи се да го уловят с мрежа и да го върнат в кафеза, след което заключиха вратата с катинар.

- Съжалявам, Коко - каза тя и пристъпи към клетката.

Папагалът скочи към пръчките. Очите му проблеснаха гневно, черните зеници се свиваха и разширяваха.

- Игор! - изкрещя й птицата със зловещо човешки глас. - Игор... добре, Игор... Игор, Игор, Игор...

Папагалът явно се опитваше да общува с нея. Лорна се усмихна.

- Ясно, мъжлето ми, значи си Игор. - Натърти на последната дума.

Очите му престанаха да проблясват. Папагалът започна да върти глава и да я разглежда изпитателно, досущ като човек, който се чуди дали да сподели някаква тайна.

Името беше смущаващо уместно. Игор беше обезобразеният асистент на д-р Франкенщайн. Някой определено имаше доста черно чувство за хумор.

Папагалът кил на глава и я загледа с едното си око.

- Искам да си вървя. Да се махна. Съжалявам.

От думите му я побиха тръпки. Лорна знаеше, че у палеотропичните папагали, към които спадаше и този, отношението между обема на мозъка и тялото е същото като при шимпанзетата. Папагалите бяха най-умните птици и според някои изследвания имаха когнитивните способности на петгодишно дете.

Нервните думи на Игор й напомниха прочутия случай с Алекс, африкански сив папагал, собственост на д-р Ирен Пепербърг, професор по психология в Брандис. Алекс имал речник от сто и петдесет думи и показвал изумителна способност да решава задачи. Можел да отговаря на въпроси, да брои, дори разбирал концепцията за нула. И не само това - птицата можела и да изразява чувствата си съвсем недвусмислено. Когато бил оставен във ветеринарна лечебница за хирургическа операция, Алекс започнал да моли стопанката си: „Ела тук. Обичам те. Съжалявам. Искам да си вървя“. Думите на Игор в изолационното зловещо наподобяваха абсолютно същия разум и разбиране.

Обзета от любопитство, Лорна отиде да прибере ягуарчето в клетката му. То беше приключило бутилката и вече доволно спеше.

Игор внимателно я наблюдаваше как поставя Багира във вълненото гнездо от завивки. След като настани малкото, Лорна се върна при папагала, наведе се към него и каза меко:

- Здравей, Игор.

- Здравей - повтори той и се закатери нагоре-надолу по решетките. Явно все още беше нервен от новата обстановка.

Лорна се помъчи да измисли начин да го успокои - после си спомни как с Джак влязоха в трюма на траулера и й хрумна нещо. Извади джобния си компютър и стартира калкулатора, натисна иконата с познатата гръцка буква и щом резултатът се появи, попита:

- Игор, какво е пи?

Папагалът замръзна на вратата на клетката, погледна я отново, после скочи на дървената си стойка. Изгледа я с едното си око, после с другото.

- Хайде, Игор. Какво е пи?

Той изкряска, задвижи глава нагоре-надолу и започна познатата рецитация:

- Три едно четири едно пет девет две шест пет...

Главата му ритмично се клатеше с всяка цифра.

Лорна се взираше в дисплея на калкулатора, където беше изписана математическата константа пи. Поредицата беше вярна. Нервното треперене на папагала постепенно отслабна и спря, а той продължаваше да изговаря цифри, които излизаха извън рамките на дисплея. Сниши се на стойката си и се вкопчи с нокти в нея. Явно намираше някаква утеха в съсредоточеното повтаряне, подобно на възрастна жена, която плете или решава кръстословица.

Папагалът продължаваше да изрежда цифри в почти хипнотичен ритъм.

Лорна изгуби броя им.

Определено бяха много над сто.

Не знаеше дали продължаващата поредица не е пълна безсмислица, но смяташе да повтори теста при първа възможност. Продължи да слуша като зашеметена още няколко минути. Даде си сметка, че ще са й нужни страници и страници с математическата константа, за да провери дали птицата я повтаря правилно.

„Колко дълга поредица е запомнил? И кой го е научил на нея?“

Мислите й бяха прекъснати от тихото изщракване на двойното резе на вратата. Игор моментално млъкна. Лорна се обърна и видя дългурестата фигура на д-р Карлтън Метойър.

- Карлтън - възкликна тя, изненадана от неочакваното посещение на директора. - Какво правиш тук?

Той й отправи топла бащинска усмивка.

- Виждам, че си приключила с храненето на Багира. - Наблегна на новото име на ягуарчето. В очите му заиграха весели пламъчета.