Ролинс, Джеймс - Олтарът на рая

- Там - изведнъж каза Лорна.

И забърза нагоре по пясъка към един висок блатен кипарис. От клоните му висеше испански мъх. Част от него беше разкъсана, сякаш нещо голямо бе минало през завесата.

- Внимавай! - предупреди я Джак, хвана я за ръката, дръпна я назад и вдигна пушката. - Нека първо проверя.

Предпазливо приближи дървото и повдигна с цевта раздрания мъх. Огледа земята, после и клоните. Изглеждаше чисто.

- Виж пясъка около ствола - обади се Лорна до него. Не се беше подчинила на командата му да остане назад.

Земята бе разровена, но имаше и един ясен и дълбок отпечатък. Двамата пристъпиха заедно в сенките. Джак продължаваше да се озърта за евентуално движение около тях. Беше нащрек и много ясно усещаше допира на рамото на Лорна, миризмата на косата и кожата й.

- Това животно е огромно - каза тя и коленичи. - Ако се съди по размера на лапата, май съм подценила теглото му.

Постави длан върху отпечатъка. Лапата беше близо два пъти по-голяма.

- Значи определено е оцеляло - рече Джак.

- И е продължило към сушата.

Джак се изправи и стисна пушката.

- Дори и след бурята делтата ще е пълна с хора, излезли на риба, на палатка или просто да се разходят. Трябва да евакуираме района. И да организираме хайка, преди да се стъмни.

Лорна също се изправи.

- Доста ще е трудно да открием котката през деня. Сигурно си е намерила някое скривалище, където да преспи. Най-добрата възможност е по здрач, когато ягуарите излизат на лов.

- Значи ще използвам това време да събера хора. Следотърсачи, ловци, хора, които познават крайбрежния район и делтата. Ще взема и моята СГР.

Тя го погледна въпросително.

- Специална група за реагиране - обясни той и кимна към белия патрулен катер край другия остров. - Еквивалент на специалните части в Граничен патрул.

- Иначе казано, командоси граничари?

- Бива си ги - защити ги той и със закъснение осъзна, че тя се шегува.

Извърна се засрамено.

Край траулера кипеше дейност. Катамаранът на Службата за рибата и дивата природа беше пристигнал и бе хвърлил котва до брега. Граничари и надзиратели разтоварваха клетките от трюма.

- Да се връщаме - каза Лорна.

Джак долови нетърпението в гласа й - ясно личеше, че иска лично да ръководи разтоварването. Беше оставила малкото на катера, в една празна кутия за рибарски принадлежности...

Докато вървяха към зодиака, траулерът експлодира.

6.

Лорна гледаше с ужас как корпусът на траулера се пръска в кълбо от огън и дим. Дървените гикове полетяха високо във въздуха, последвани от горящи мрежи. По острова и във водата се посипаха отломки.

И тела.

Тя прикри уста с длан.

„Колко хора са били на борда на траулера?“

Горящи дъски и парчета заваляха върху двата закотвени патрулни катера. Разнесоха се викове и писъци. Димът запълзя високо в синьото небе.

Джак я сграбчи за ръката и я помъкна към зодиака.

Качиха се в лодката и я оттласнаха от брега. Джак запали външния мотор и след секунди вече се носеха по водата. Джак долепи слушалката до ухото си.

Гласът му бе властен, на командир.

- Извикайте вертолета! Да съобщи на Бърза помощ, че имаме ранени.

Разбитият корпус на траулера димеше на брега. Двата катера обикаляха наоколо и претърсваха плаващите отломки и горящите петролни петна. Патрулните вадеха тела от водата.

Джак даде пълна газ и зодиакът полетя към острова.

Лорна посочи към брега. Един от служителите на Граничен патрул стоеше на колене, стиснал едната си ръка. Лицето му беше обляно в кръв. Изглеждаше зашеметен, в шок.

- Джак! Натам!

Джак моментално насочи лодката към мъжа. Стигнаха до него и го качиха. Беше агентът, който бе дал фенерчето на Джак. Ръката му беше счупена, през ръкава му стърчеше бяла кост.

Лорна притисна някакви парцали към челото му, за да спре кръвотеченето.

- Къде е Томпкинс? - попита мъжът замаяно. - Той... беше на горната палуба.

Огледаха водата. Раненият се опита да се изправи, но Джак му излая да си остане на мястото.

Лорна забеляза как Джак присви очи към плажа, извърна се и видя проснато край дърветата тяло. От разкъсаните дрехи се вдигаше пушек. По пясъка имаше тъмно петно. Едната ръка и половината череп липсваха.

Обърна се към Джак и погледите им се срещнаха. Изражението му казваше всичко.

„Томпкинс“.

Очите й се наляха със сълзи - не от мъка, а от безсмислеността на всичко това.

- Какво стана? - прошепна тя на себе си.

Джак явно я чу, защото изключи двигателя и остави зодиака да продължи по инерция към патрулния катер. Удариха се в борда и спряха.