Ролинс, Джеймс - Олтарът на рая

СЪДЪРЖАНИЕ

Април 2003 Багдад, Ирак

І.ПЪРВА КРЪВ

1

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

II. ВЪЗХОДЪТ НА ВАВИЛОН

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

III. ЗВЕРОВЕТЕ НА РАЯ

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

Епилог

ПОСЛЕСЛОВ ОТ АВТОРА - ИСТИНА ИЛИ ИЗМИСЛИЦА

ДЖЕЙМС РОЛИНС

ОЛТАРЪТ НА РАЯ

И Вавилон ще стане купище развалини, жилище на чакали, за ужас и за присмех, без жители.

Йеремия 51:37

... и кой зъл звяр, дочакал своя час, пълзи към Витлеем да се роди?

У. Б. Йейтс

Изучаването на Природата прави човека безжалостен поне колкото самата Природа.

X. Дж. Уелс

Април 2003 Багдад, Ирак

Двете момчета стояха при клетката на лъва.

- Не искам да влизам - каза по-малкото. Стоеше плътно до брат си и стискаше здраво ръката му.

Бяха навлечени в прекалено големи за дребните им телца якета, лицата им бяха увити в шалове, ра главите им имаше вълнени шапки. В този ранен час преди изгрев-слънце студът проникваше до костите им.

Трябваше да продължат да се движат.

- Бари, клетката е празна. Не бъди такъв пъзльо. Виж. - По-голямото момче, Макин, бутна черната желязна врата и видяха голите бетонни стени. В един тъмен ъгъл се въргаляха стари дъвкани кости. От тях можеше да се получи хубава супа.

Зоопаркът беше в руини. Макин си спомняше как изглеждаше доскоро. Преди половин година, на петнадесетия му рожден ден, бяха дошли на пикник в Ал Завраа, в увеселителния парк и зоологическата градина. Прекараха дълъг приятен следобед в мотаене сред клетките с маймуни, папагали, камили, вълци и мечки. Макин дори даде ябълка на една камила. Още помнеше допира на грапавите й устни върху дланта си.

А сега се взираше в същия зоопарк с други очи - стари, много по-стари, отколкото преди половин година. Всичко бе в руини, натрошени камъни и боклуци - като обитавана от призраци пустош с почернели от огъня стени, зловонни локви мръсна вода и изкорубени постройки.

Преди месец Макин бе гледал от апартамента им недалеч от парка ожесточената престрелка в тучните градини между американците и Републиканската гвардия. Свирепата битка бе започнала привечер, трещенето на автоматите и писъците на ракетите продължиха през цялата нощ.

На сутринта обаче всичко бе притихнало. Гъстият пушек затулваше слънцето през целия ден. От балкона на малкия им апартамент Макин видя как един лъв излезе от зоопарка. Движеше се като мъглива сянка и бързо изчезна из улиците. Избягаха и други животни, а през следващите два дни цели орди хора нахлуха в парка.

Грабители, беше казал баща му, после се изплю и започна да ги ругае с по-неприличен език.

Разбиваха клетките. Крадяха животните - някои за храна, други за продажба на черния пазар на отсрещния бряг на реката. Бащата на Макин тръгна заедно с още неколцина мъже да защитава тяхната част от града от мародерстващите банди.

Така и не се върна. Другарите му също.

През следващите седмици товарът по изхранването на семейството падна на раменете на Макин. Майка му беше на легло и гореше от треска, изгубена някъде между ужаса и мъката. Единственото, което Макин бе в състояние да направи за нея, бе да й дава да пийне по глътка-две вода.

Ако можеше да й сготви хубава супа, да й набери нещо за ядене...

Отново погледна кокалите в клетката. Всяка сутрин заедно с брат си прекарваше часа преди зазоряване в претърсване на бомбардирания парк и зоологическа градина за нещо, което ставаше за ядене. Беше метнал през рамо торба от зебло. В нея имаше само един плесенясал портокал и шепа напукани семена, събрани от пода на клетка за птици. Бари обаче беше намерил и смачкана консерва боб в една кофа за боклук. Откритието чак просълзи Макин. Съкровището се пазеше под дебелия пуловер на малкия му брат.