Ролинс, Джеймс - Олтарът на рая

Лорна пристъпи към него. Беше говорила по радиото с хора от местния отдел на Службата за рибата и дивата природа.

- Пращат кораб насам - каза тя. - Карат преносими клетки и транквиланти. Говорих и с доктор Мето- йър от ЦИЗВО. Подготвят карантинна лаборатория за животните.

Джак кимна. Беше решено да използват изолирания център като база. Един от хората му беше намерил стоманен сандък, заключен в капитанската каюта. Вътре имаше лаптоп и няколко цифрови касети. Компютърен експерт следовател вече пътуваше от Ню Орлиънс, за да започне работа по съдържанието им. Джак се надяваше, че архивът съдържа нещо повече от колекция порно.

Но преди да напуснат траулера, Джак се нуждаеше от още отговори... и по-точно за най-непосредст- вената заплаха.

- Имаш ли представа къде може да е отишъл ягуарът? Може ли да се е удавил по време на бурята?

- Едва ли. Големите котки не се страхуват от водата, а специално ягуарите са добри плувци. Освен това водите тук са плитки. Би могъл с лекота да преплува от остров на остров, като си почива по пътя.

- Значи според теб би могъл да стигне чак до сушата.

- Ягуарите обикновено имат територии с площ около сто и петдесет квадратни километра. Тези острови са прекалено малки за тях. Би трябвало да е продължил напред.

- Ами малкото? - Джак кимна към животинчето в обятията на Лорна. - Една майка би ли изоставила толкова лесно потомството си?

- Малко вероятно е. Ягуарите полагат големи грижи за малките си. Кърмят ги до шестмесечна възраст и се грижат за тях, докато не навършат две години. Но освен това са и практични. Това коте е болно. Ягуарът обикновено ражда две или три малки. Подозирам, че в клетката е имало и друго. Майката е взела по-силното от двете и е изоставила по-слабото, за да може самата тя да оцелее.

- Значи с нея има и малко. Това би трябвало да я забави.

- Както и да я направи по-опасна. Майката ще защитава агресивно последното си дете. - Лора се намръщи. Нещо я беше разтревожило. Тя посочи кървавата следа по стълбите. - Което поражда друг въпрос. Къде са труповете? Къде е екипажът на кораба?

- Няма ги тук, няма ги и на острова - отвърна Джак.

- Претърсихме всичко. По следите от кръв решихме, че екипажът е бил от четирима души. Може би телата са били пометени през борда от бурята.

- Или са били завлечени през борда.

- Завлечени? От котката ли?

- Като се има предвид кръвта по стълбите, онова тяло не е било пометено от вълна. Котката явно го е измъкнала от трюма.

- Но защо?

- Добър въпрос. Котките често скриват плячката си, за да запазят месото, дори качват жертвите си по дървета. Но ако това е невъзможно, обикновено просто оставят телата да гният и продължават нататък. - Лорна се намръщи. - А това поведение... е нетипично. Ако съм права, то показва необикновена хитрост, сякаш женската се е опитвала да прикрие следите си.

Погледите им се срещнаха. Джак забеляза тревогата в очите й.

- Може би прекаляваш с тълкуването - опита се да я успокои той. - Снощи силата на бурята беше почти ураганна. Може би котката и телата са били пометени в Залива от вълните.

- Има само един начин да разберем.

- Какъв?

Лорна скочи от зодиака на пясъчното дъно край съседния остров. Беше оставила обувките си в лодката и бе навила крачолите си до коленете.

Джак вървеше до нея, насочил цялото си внимание към неравния пясък и гъсталака блатни кипариси пред тях. Той също бе бос, но беше преметнал обувките си през рамо в случай, че се наложи да навлезе във вътрешността. На другото му рамо имаше карабина Д4. Ако бе оцеляла в бурята, котката най-вероятно вече бе стигнала сушата и Джак нямаше намерение да поема никакви рискове.

По предложение на Лорна бяха слезли на най-близкия остров.

- Котката би трябвало да дойде най-напред тук по пътя си към сушата - убедено каза тя, докато се изкачваше по плажа. - Трябва да потърсим.

- Какво?

- Следи. Трябва да се качим над линията на при- боя. Трябва да се оглеждаме и за изпражнения, урина, одрани дървета.

- Зная как се проследява дивеч - каза Джак. - Но ако котката е подминала острова?

- Ще претърсим следващия. Не може да стигне далеч без почивка. Борбата и бягството са си казали своето. Адреналинът в крайна сметка намалява. Все трябва да спре някъде, за да си поеме дъх.

Тръгнаха покрай линията на прибоя. Оглеждаха пясъка мълчаливо. Дневната жега бе като задушаваща пелена. От снощната буря в небето бяха останали само няколко облачета. Потта се стичаше по гърба на Джак и се събираше на колана му.