Ролинс, Джеймс - Олтарът на рая

Определено не бяха човешки.

- Съставихме тази кариограма от левкоцит на една от капуцините - каза Карлтън.

По възбудата и на тримата ясно си личеше, че ще последват допълнителни обяснения.

- Капуцините имат двадесет и седем двойки хромозоми - каза Пол. Гласът му бе изпълнен с почуда и възхищение.

Лорна се загледа в кариограмата на екрана.

- Но тук двойките са двадесет и осем.

- Именно! - каза Зои.

Лорна се обърна към директора.

- Карлтън, ти каза, че искаш да повториш теста. Явно има някаква лабораторна грешка.

- Тестът в момента тече, но подозирам, че ще потвърди първоначалните резултати - каза Метойър и кимна към компютъра.

- Защо мислиш така?

Карлтън се наведе, хвана мишката и зареди още пет генетични диаграми.

- Тази кариограма е от другата маймунка. Отново имаме двадесет и осем двойки хромозоми. Също като при първата. Следващите са от агнето, ягуарчето и папагала, а тази последната е от бирманския питон.

„От питона?“

Лорна се намръщи и погледна към инкубатора, в който се намираха змийските яйца. Явно в желанието си да потвърди подозренията си Карлтън беше отворил едно, за да стигне до развиващия се зародиш и да вземе ДНК за анализ.

- Питоните имат тридесет и шест двойки - продължи Карлтън. - Смес от микро- и макрохромозоми.

Лорна погледна екрана.

- А тук са тридесет и седем.

- Точно така. Една двойка повече от нормалното. Както и при останалите. Именно затова съм сигурен, че при повторните генетични тестове ще получим същите резултати. Статистически е почти невъзможно при лабораторните анализи да се направи една и съща грешка шест пъти едно след друго.

На Лорна й се зави свят.

- Да не искаш да кажеш, че всяко животно от траулера показва един и същи генетичен дефект? Че всяко има допълнителна двойка хромозоми?

Подобни генетични аномалии от време на време се срещаха и у хората. Наличието на допълнителна хромозома беше причина за синдрома на Даун. Или на синдрома на Клайнефелтер, при който момчетата се раждаха с две X хромозоми, образувайки каротип XXY. А в някои редки случаи хора се раждаха с допълнителна двойка хромозоми. Подобни тежки аномалии обикновено водеха до ранна смърт или тежка умствена ретардация.

Лорна се намръщи към екрана. Никое от животните не показваше подобна изостаналост. Явно объркването й се беше изписало на лицето, защото Карлтън продължи:

- Май не разбираш напълно какво искаме да кажем. Допълнителната двойка хромозоми не е резултат на генетична грешка. Не става въпрос за случайна грешка при клетъчното деление на сперматозоид или яйцеклетка.

- Как може да сте сигурни?

Карлтън отново хвана мишката и превъртя шестте кариограми. Посочи последната двойка на всяка и каза:

- Животните от траулера имат не просто допълнителна двойка хромозоми. А една и съща.

Едва сега Лорна осъзна, че допълнителната двойка хромозоми във всяка кариограма е идентична с тази на останалите. Бавно започна да схваща какво означава това. Имаше чувството, че някаква мощна вълна внезапно е избила опората под краката й.

„Невъзможно!“

Карлтън заби пръст в екрана.

- Това не е грешка на природата. А дело на човек. Някой е поставил тази допълнителна двойка хромозоми във всички тези животни.

- Кой...? - смотолеви Лорна. Беше замаяна от изненада, но в същото време гореше от любопитство.

Карлтън се обърна към нея. Гъстите му сиви вежди бяха повдигнати, очите му блестяха развълнувано.

- Всъщност, мила моя, по-важният въпрос е защо.

9.

Бащата на Дани Хемпъл газеше през тръстиката дълбоко в блатата на делтата.

- Опъваш ми нервите, момче. Понякога си по-безполезен и от виме на бик.

Дани премълча. Благоразумно от негова страна. На седемнадесет бе едър като баща си, но изобщо не можеше да се мери с него по лошотия. Веднъж татко му смаза от бой един мъж с дръжката на чука, задето го бе преметнал при подялбата на уловената риба.

А сега гледаше как баща му измъква капана за раци от калните тръстики. Не беше техен. Не беше и някой стар, покрит с раковини капан, отдавна забравен от собственика му. Изглеждаше чисто нов, със здраво въже и шамандура. Дори етикетът с разрешителното си беше на мястото.

Баща му отряза въжето и етикета с джобния си нож и тръгна през тръстиката с плячката си. В откраднатия капан щъкаха десетина едри луизиански сини рака.

- Момче, извади си пръста от задника и дай проклетата лодка насам. Нямаме цял ден за губене.

Баща му беше с рибарски гащеризон и газеше през плитчините без проблеми. Дани приближи лодката към него. Беше полуръждясал плъзгач, чиято въздушна перка беше свалена и сменена със стар външен „Евинруд“. Бяха твърде близо до калния бряг, за да използват двигателя - пък и той вдигаше прекалено много шум. Това, с което се занимаваха, можеше да им докара сериозни неприятности със Службата за рибата и дивата природа.