Мери Кларк: Лунната светлина ти отива

Потънал в мисли, той спря пред „Дъ Брейкърс“, този най-прекрасен, най-ефектен скъпоценен камък, този американски палат, този главозамайващ пример на това какво могат да постигнат парите, въображението и несломимата амбиция. Построен в началото на деветдесетте години на миналия век за Корнелиус Вандербилт II и жена му Алис, но обитаван само за кратко от самия Корнелиус. Парализирал се след удар през 1895 година, той починал през 1899.

Постоя още миг пред „Дъ Брейкърс“ и се усмихна. Именно историята на Вандербилт му даде идеята.

Но сега се налагаше да действа бързо. Отново закрачи, мина покрай университета „Salve Regina“, напоследък известен като „Оукър корт“, екстравагантна сграда със сто стаи, която прекрасно се очертаваше на фона на небето с идеално запазените си варосани стени и мансарден покрив. След пет минути стигна до нея — къщата „Латъм Майнър“ — величествена сграда, по-достойният и по-стилен съперник на вулгарния „Дъ Брейкърс“. Първоначално гордост на ексцентричната фамилия Латъм, тя беше занемарена при последния Латъм. Спасена от разрушаване и реставрирана, така че да отразява до голяма степен своя някогашен блясък, сега тя приютяваше богати пенсионери, които изживяваха последните си години в разкош.

Спря, изпивайки с поглед величествената облицовка от бял мрамор на „Латъм Майнър“. Бръкна в дълбокия джоб на шлифера си и извади клетъчен телефон. Набра бързо, после леко се усмихна, когато чу гласа, който се беше надявал да му отговори. Това означаваше, че щеше да има едно нещо по-малко, за което да се тревожи по-късно.

Каза само:

— Не тази вечер.

— Тогава кога? — попита след кратка пауза спокойният, уклончив глас.

— Още не съм сигурен. Трябва да се погрижа за нещо друго. — Гласът му беше рязък. Не търпеше решенията му да бъдат слагани под въпрос.

— Разбира се. Съжалявам.

Прекъсна връзката без по-нататъшен коментар, обърна се и закрачи бързо.

Беше време да се приготви за вечерята у Нюела.

3

Нюела Мур си тананикаше, докато с бързи и уверени движения режеше домати върху дъската в приятно разхвърляната си кухня. Късното следобедно слънце се готвеше да залезе, студеният бриз клатеше стъклата на прозореца над мивката. Вече усещаше хладния повей през зле изолираната задна стена.

Въпреки това знаеше, че кухнята и беше топла и привлекателна с червено-белите си тапети, прокъсания керемиденочервен линолеум и рафтчетата и шкафчетата от борово дърво. Когато приключи с рязането на доматите, се пресегна за лука. Салата от домати и лук, подправена с олио и оцет и щедро поръсена със сушен риган бе идеалната гарнитура за печено агнешко бутче. Молеше се Маги все още да обича агнешко. Като малка това бе едно от любимите й яденета. Може би трябваше да я попитам, помисли си Нюела, но искам да я изненадам. Поне знаеше, че Маги не е вегетарианка — беше си поръчала овче вечерта, когато се видяха в Манхатън.

Картофите вече вряха в голямата тенджера. След като се сваряха, щеше да ги изцеди, но нямаше да ги смачка до последната минута. Поднос с бисквити бе готов да скокне във фурната. Зеленият фасул и морковите бяха приготвени за задушаване минути, преди да настани гостите си.

Нюела надникна в гостната, за да провери отново всичко. Масата беше сложена. Бе я подредила още сутринта. Маги щеше да седи срещу нея в другия домакински стол. Символичен жест, знаеше го. Тази вечер щяха двете да бъдат домакини като майка и дъщеря.

Облегна се на рамката на вратата за миг и се замисли. Щеше да е чудесно да има с кого най-сетне да сподели ужасното си безпокойство. Щеше да изчака ден-два и после да каже: „Маги, трябва да поговоря с теб за нещо важно. Права беше, разтревожена съм. Може да съм луда или просто съм една стара, подозрителна глупачка, но…“

Щеше да е толкова хубаво да изложи подозренията си пред Маги. Дори когато беше малка, тя имаше ясен, аналитичен ум. „Фин-ю-ела“ — започваше, когато искаше да сподели тайна, нейният начин да ми покаже, че това ще бъде много сериозен разговор, спомни си Нюела.

Трябваше да изчакам до утре вечер за партито, помисли си. Трябваше да дам на Маги възможност поне да си поеме дъх. Е, добре, типично в мой стил — винаги първо действам и после мисля.

Искаше й се обаче да покаже Маги на приятелите си, след като бе говорила за нея толкова много. А също така, когато ги беше поканила на вечеря, смяташе, че Маги ще пристигне ден по-рано.

Но Маги се беше обадила вчера да й каже, че е възникнал проблем с един от ангажиментите й и ще й трябва още ден, за да довърши работата.