П. Удхаус - Големи пари

Лорд Ходсдън не би искал. Старият боен дух беше започнал да отстъпва назад.

— Това е работа за млад мъж — опъна се той.

— Бери! — извика отново Ан.

Но Бери беше изчезнал.

В паузата, която последва, се изрече малко, като изключим казаното от мистър Хоук. Въпреки добронамерените усилия на Бисквитата да му затвори устата, като го ръга в ребрата, той се отприщи в лирично отклонение по въпроса за своя ортак.

— Той е горила. Никога не пропуска.

За момент притихна и се замисли.

— Жалко — започна отново. — Такъв приятен младеж. Шум от тътрене навън прекъсна размишленията му.

— А-а — каза вглъбено. — Сега ще дойде и тялото му.

На вратата се показа Бери. Не беше сам. Преметнат през рамото му, висеше капитан Кели.

По всичко личеше, че капитанът е пострадал от удар с тъп инструмент.

— Сега — заключи Бери, — тикнете тези двамата в мазето и не ги пускайте, докато не си свършим работата утре.

— Аз ще ги пазя — предложи лорд Ходсдън самоотвержено.

— Как го направи, старче? — викна Бисквитата.

Бери замълча. Изглежда мислеше.

— Имам си свои методи — рече накрая.

— Бери! — викна Ан.

Бери я изгледа нежно. Имаше само едно око, подходящо за целта, но бе око, което свърши работа за две.

— Да те изпратя ли до колата? — попита той.

— Да, моля те.

— Искате ли да дойда и аз? — попита за всеки случай Бисквитата.

— Не — отвърна Бери.

— Скъпа — прошепна Бери.

— Да, слънчице?

Ан беше седнала на волана на колата, а той стоеше облегнат отвън. Мълбъри Гроув беше тиха, и тъмна, и уханна.

— Ан — започна Бери. — Имам нещо да ти казвам.

— Че ме обичаш?

— Нещо друго.

— Но ме обичаш, нали?

— Да.

— Въпреки всички ония гнусни неща, които ти наприказвах в парка?

— Ти беше права.

— Не бях.

— Аз наистина те излъгах.

— Е, няма значение.

— Има значение, Ан.

— Да?

— Имам нещо да ти казвам.

— Добре, кажи го.

Бери отвърна поглед и го насочи към езерцето.

— Става дума за онзи тип.

— Кой?

— Приятелят на Хоук.

— Какво за него?

— Ти казваше колко съм бил смел.

— Наистина беше. Най-смелият мъж на света.

— Гледаш на мен като на някакъв герой.

— Разбира се, че гледам.

— Ан — гласът на Бери потрепери. — Имам нещо да ти казвам. Знаеш ли какво стана, като излязох навън?

— Скочил си върху него и си го зашеметил.

— Ан — прекъсна я Бери. — Не съм. Когато излязох, го намерих проснат на земята, с глава в лавровия храст.

— Какво!

— Да.

— Но…

— Чакай. Ще ти кажа. Нали си спомняш моята бавачка, мисис Уисдъм?

— Симпатичната стара дама, която ми каза за нощните ти чорапи?

Бери потрепери.

— Никога не съм носил нощем чорапи — изрече пламенно. — Тя си мисли, че нося, но аз не нося.

— Е, какво за мисис Уисдъм?

— Ще ти кажа. Тя е сгодена за един местен полицай, казва се Финбоу.

— Е?

— Тя и Финбоу бяха отишли на кино в Брикстън.

— Да?

— Върнала се — продължи Бери неотклонно, — и видяла някакъв странен тип да се навърта около градината.

— После?

— Помислила го за крадец.

— И?

— И го ударила по главата с чадъра. Всичко, което аз трябваше да направя, бе да го внеса вътре. Сега знаеш.

Последва мълчание. Тогава Ан се приближи и го целуна бързо по темето.

— И ти си мислеше, че ще се разсърдя?

— Мислех си, че ще ти се прииска да не беше вдигнала такъв шум около безразсъдната ми храброст.

— И все пак ти ми каза.

— Да.

Ан отново го целуна по темето.

— Точно така. Малките момченца винаги трябва да казват истината.

Томас Едуард Лорънс (1888-1935) — англ. авантюрист и писател — Б.пр.

Чарлз Линдбърг (1902-1974) — амер. авиатор — Б.пр.

Мастър (англ.) — господин — почтително обръщение към момче — Б.р.

Йов понесъл много страдания, но не изгубил вярата си в бога, библ. — Б.пр.

Лаймхаус — лондонски квартал на Темза, бившият Китайски квартал — Б.пр.

Флийт Стрийт — стара улица в централен Лондон, където са разположени няколко редакции на вестници — Б.пр.

Great neck, англ. — голям врат — Б.пр.

Чарлз Втори — крал на Англия, Шотландия и Ирландия, 1630-1685 — Б.пр.

„Отело“, I Действие, III Сцена, по превода на Валери Петров.

Мормон — член на религиозна секта, проповядваща многоженство — Б.пр.