П. Удхаус - Големи пари

— Аз развалих годежа — обясни Ан кратко.

— Развалила си го?

— Да.

— Защо?

— Няма значение.

— Скъпо дете — рече бащински Бисквитата, — аз съм последният човек, който би си пъхал носа в чуждите работи, но, честно, не мислиш ли, че малко се вживяваш в това разваляне на годежи? Искам да кажа, два пъти за една седмица. Добър резултат, нали така. Не знам какъв е европейският рекорд в тая дисциплина, но, струва ми се, ти си го надминала. Два пъти? Мили боже!

Ан стисна ръце.

— Няма нужда да е два пъти — тя изговаряше думите трудно, — ако това не ти харесва.

— Ъ-ъ?

— Дойдох — продължи тя мъчително, — да ти предложа, ако си съгласен, да смятаме това писмо за несъществуващо.

Бисквитата зяпна. Този ден събитията просто го цапардосваха без всякаква подготовка. Първо Хоук, после стария Робинс, а сега и това. Почувства, че не е на себе си.

— Да не би да искаш да кажеш — попита с треперещ глас, — че предлагаш ти и аз…

— Да.

— Че нашият годеж…

— Да.

— Че ние с тебе…

— О, да, да, да! — не издържа Ан.

Последва дълго мълчание. Бисквитата отиде до прозореца и погледна навън. Нямаше нищо за гледане, но той остана там, вперил поглед, в продължение на доста време. Беше му ясно, че трябва да привика на помощ цялата си тактичност и ораторски умения, за да се справи със ситуацията.

— Е? — попита Ан.

Бисквитата се обърна. Беше намерил точните думи.

— Слушай, дете мое — гласът му звучеше извинително, — страхувам се, че имам лоша вест за теб и ако послушаш съвета ми, ще пийнеш нещо, за да я посрещнеш както подобава. Бих направил всичко, което е по силите ми, за да ти услужа, но фактът е, че аз мога да ти бъда само сестра.

И с драматичен жест той посочи лавицата над камината.

— Като „Дайкс, Дайкс и Пинуийд“ — каза той — аз съм ангажиран.

Дъхът на Ан секна.

— О!

Тя стана. Само веднъж, единадесетгодишна, когато я бяха изтикали на сцената да асистира на един илюзионист, се беше чувствала толкова безгранично глупаво. Но Ан вдигна високо глава. Отиде до камината и разгледа замислено снимката.

— Хубава е — промълви.

— Хубава е — съгласи се Бисквитата.

— Ами да, аз я познавам! — възкликна тя накрая.

— Така ли?

— Това с Кичи Валънтайн. Пътувахме заедно на кораба.

На Бисквитата му беше на езика да каже нещо за това как ги е събрал заедно, но не беше сигурен как ще прозвучи. Можеше да мине добре, а можеше и да засече. Реши да го премълчи.

— Тя живее в съседната къща, нали? — сети се Ан. — Бях забравила.

— Точно така. В съседната къща. Гукахме си през оградата.

— Разбирам. Е, надявам се, че ще бъдеш много щастлив.

— О, ще бъда — увери я Бисквитата.

— Май ще си тръгвам.

Бисквитата протегна властно ръка.

— Чакай! Спри за момент. Искам да разнищя тая история със стария Бери.

— Не желая да говоря за него.

— Между влюбените понякога има хър-мър…

— Това не беше хър-мър между влюбени.

— Тогава какво е било? За бога! — Бисквитата постепенно се разпалваше. — Ако някога е имало двойка, създадена един за друг, това сте ти и Бери. Искам да кажа, ти си едно от най-прелестните неща на света, а той е мъж и половина. Ако наистина си направила тая глупост да го чупиш, трябва да си чалната. Няма смисъл да ти казвам, че след минута ще се появи някой като него, защото това просто няма да стане. Още милион години да търсиш, пак няма да намериш човек като Бери. Бива си го, и толкоз. А да знаеш какво мислят за него в Тайните служби! — допълни Бисквитата, спомняйки си, макар и малко късно. — Шефовете отгоре са му хвърлили вече око, това мога да ти кажа!

Ан се изсмя.

— Тайните служби!

— Защо — попита Бисквитата — казваш „Тайните служби“ с такъв ехиден глас?

— Знам всичко за него, благодаря за информацията — отвърна Ан. — Нямаше нужда да ме лъжеш. Той ги надрънка достатъчно.

— О? — Бисквитата се замисли. — О, а! О! А!

Започваше да разбира.

— Той е секретар на чичо ми — гласът на Ан звучеше подигравателно.

— В известен смисъл, да — съгласи се неохотно Бисквитата. — Но — продължи той с нов дух, — какво от това?

— Какво от това?

— Какво значение има?

Очите на Ан мятаха мълнии.

— Не мислиш, че има някакво значение? Не мислиш, че едно момиче може да промени чувствата си към мъж, когато открие, че я е лъгал, че я е правил на глупачка и че се е преструвал на влюбен, само защото… — тя се задави — … само защото тя е богата?

Бисквитата се плесна по челото.

— Мило малко глупаче — той беше шокиран. — Нали не ме караш наистина да повярвам, че човек като Бери е тичал подир парите ти?