П. Удхаус - Големи пари

— Точно това правя. Лейди Вира ми го каза.

— Е, да. Леля ми Вира е изучила всичко за гонитбата на злато. Отричам тая история сто процента. Леля Вира ти е надрънкала куп глупости. Слушай, бедно ми празноглавче. Бяхме в училище с Бери цели пет години и го познавам от кепето до връзките за обувки. Той е най-почтеният тип на земята. Заявявам го най-тържествено. Нали не мислиш, че мога да сбъркам за човек след пет години, прекарани в училище? Бери е готин.

— Тогава защо ме излъга?

— Ще ти кажа защо. Има да се смееш. Видял те в „Бъркли“ и се влюбил, а после, когато си се качвала в колата, не можал да измисли друг начин да се запознае с теб, освен да скочи и да ти каже, че е от Тайните служби. Ето такъв си е той. Безразсъден и романтичен до полуда. А относно работата му като секретар на чичо ти. Не си въобразявай, че много си е падал да бъде секретар на стария чичо Фрисби. Останал без пукната пара в джоба си и някакъв си адвокат му заел неколкостотин, за да започне с нещо. Бери трябвало да си намери работа и да работи, докато не върне парите. И през цялото време мечтаел да поеме към Рио, или да иде в Аризона и да прави нещо си там със скалите, той ми каза, но аз забравих. Някакви проучвания, такива работи. И като говорим за Аризона, нека да ти кажа и друго. Ще видиш каква малка тъпачка си била, като си мислила, че се цели в парите ти. Той си има пари — с лопата да ги ринеш. Или по-точно ще ги има — утре. Аз също. Ние с него забогатяхме.

Ан мълчеше. После си пое въздух с дълбока въздишка.

— Разбирам.

— Няма полза да казваш, че разбираш. Какво смяташ да правиш?

— Приличам на магаре.

— Наистина приличаш на едно голямо магаре — съгласи се Бисквитата ентусиазирано. — Държала си се като плиткоумна гъска. Какви стъпки смяташ да предприемеш?

— Дали да не му пиша?

— Не е лоша идея.

— Сега си тръгвам и ще го направя веднага.

— Отлично.

— Е, тръгвам, Годфри.

— Май така ще е най-добре — отвърна Бисквитата. — Искам да кажа, драго ми е, че дойде и така нататък, но знаеш как е.

— Предполагам, трябва да се опитам да ти благодаря — Ан беше вече на входната врата.

— Ни най-малко. Ще се радвам, ако нещо от това, което казах, може да бъде от полза…

— Е, довиждане.

— Довиждане — каза Бисквитата. — Ще наблюдавам бъдещата ти кариера с най-голям интерес. Хей, този пък що за птица е?

Птицата, която се имаше предвид, бе великият капитан Кели, който внезапно се бе пръкнал от тъмнината и извършил вмешателство в сцената на раздялата.

— Един момент — изкомандва той.

Ан го изгледа разтревожена. С шапката си, нахлупена върху очите, Кели представляваше смущаваща гледка.

— Мястото на всички амбулантни търговци е задния вход — повиши тон Бисквитата със строгостта на ревностен домакин. — Освен ако случайно — добави, тъй като през ума му мина втори вариант — не си свещеникът.

— Не съм свещеникът.

— Тогава кой си?

— Остави кой съм — Капитан Кели беше кратък. — Всичко, което ще чуете от мен е, че нито ти, нито младата дама, можете да излезете тази вечер от къщата.

— Какво? — ревна Бисквитата.

— Какво? — викна Ан.

Светлината от коридора освети застрашително насочен револвер. Ан и Бисквитата не сваляха очи от него омагьосани.

— Ще чакам отвън, в случай че скроите някой план.

— Но за какво е всичко това? — поиска да узнае Бисквитата.

— Ти знаеш за какво е — отвърна Кели кратко. — Хайде сега вътре, и не се опитвайте да си покажете носа навън, ако не искате да ви гръмна в темето. Съвсем сериозно.

Когато влязоха в коридора, Бисквитата се загледа в затворената врата, като че ли се опитваше да види през нея.

— Иди в предградията да видиш що е забава!

Ан възкликна:

— Но аз не мога да остана тука цяла нощ!

Бисквитата потрепери, като че ли електрически ток бе преминал по цялото му тяло.

— Не можеш и още как! — съгласи се енергично. — Не знам дали ти е известно, но вярата на малката Кичи в мъжката раса е доста крехка напоследък. Наскоро е имала тежко преживяване с един долен червяк на име Мървин Флок. Ако тя открие, че ние с тебе нощуваме заедно… О, мили боже! — изстена Бисквитата. — Това ще бъде краят. Няма да има сватба. Най-вероятно ще иде в манастир или нещо такова.

— Но какво да правим? Кой е този човек?

— Не знам. Не е от моите приятели.

— Трябва да е луд.

— Абсолютно чалнат е. Но какво от това. Видя ли му патлака?

— И какво ще правиш сега?

— Ще гаврътна още едно.

— Каква полза от това?

— Ще ти кажа каква е ползата — отвърна Бисквитата. — Ще ми прочисти ума и ще ми помогне да се справя по-лесно с проблема, на който засега не виждам отговор. Пипето ми сече доста бързо по правило, но когато се касае за лунатици с хладни оръжия пред дома ми, не се срамувам да си призная, че временно съм объркан. Едно е сигурно — че по един или друг начин ти трябва да бъдеш измъкната от тук възможно най-бързо.